Безумие отново...

Преди водите на соленото езеро

на слънцето път да направят

ще паднат крилете ми в ручея

и ще млъкне последният славей...

Преди на тревите зеленото

на росата поклон да направи

ще изгаснат искрите в очите ми

и небето пoследна звезда ще забрави...

Преди косите дълги на върбата

на луната "сбогом" да прошепнат

ще се върна за последно пред вратата

и последна ти ще ме приемеш...