И З П О В Е Д Н О

Нещата просто леко се нареждат,
дори във трудности, със вяра в Бог.
И затова при мене не търсете
бездънни чувства, ями и възторг.

Красиво ми е, обично и чисто.
Какво да искам знам, какво пък не.
И сто пъти е по-добре лъчисто
да преминава мойто битие.

Тъга и гняв задълго не задържам,
закрила имам свиша за това.
О, колко е добре да се придържам
към истината в моите слова.

Останалото е в ръцете Божи.
Молитвите ми чути са и аз
наясно съм, каквото ме тревожи,
ще има изход в съдбоносен час.

Сама съм си ориентир и сила,
баща ми често казваше така:
" Щом имаш ум от Бога, Роси, мила,
не слушай никого, мисли сама".

Със времето животът ми показа,
че той наистина е много прав.
Аз никого не гоня със омраза,
но често устоявам с моя нрав.

Не се оплаквам с нищо от съдбата,
не себе си, а друг ще променя,
не иска ли да вземе висината,
затварям му завинаги врата.

22 април 2019г., София
Росица КОПУКОВА