Спри пред камъка. И му се поклони.
Той е много ценен във живота.
Той основите навсякъде държи,
той навсякъде си има квота.
Неподвластен, твърд във вечността,
само на едничко се поддава -
на водата и на нежността,
тя го обли, там не устоява.
Камъкът. За сграда и за гроб,
и за мост на пътниците земни,
и за стълб, за паметник на сноб
или на герой от страшни бездни,
надживял смъртта от векове,
камъкът бележи паметта му.
От пръст по - здрав! От гръм и ветрове
по-смислен, по- велик и по-юначен!
1 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари