О Т Р А Ж Е Н И Е
· 456 прегледа
Стихът се дави в тиха самота,
дори поетът да не я изказва,
застинала е даже в любовта,
макар със думи друго да приказва.
Усеща се кога не си щастлив,
но, както казват, стихове се пишат
в самотни мигове, държат те жив,
щастлив ли си - чрез щастието дишаш.
Копнежът се усеща като мит
по нещо много истински желано,
но непостигнато. Словесен хит-
добре написано и отиграно.
Когато има истинска любов
и думите звучат като камбана,
като възторг и като благослов,
когато от небето са избрани.
Но някъде, в стаена красота,
мечтата си остава само порив
за сбъднатост. И тази самота
прикрива просто жаждата за обич.
4 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари