НА ПЪТ ЗА ШВЕЙЦАРИЯ

В метрото, след няколко години, през които не бяхме се виждали, срещнах моята стара познайница Ива. Беше много хубава жена, зодия " Риби", на която много в живота не провървя.
Помнех я добре от Двореца на децата, където работеше в администрацията, след като бе съкратена като гримьорка на театъра. Ива имаше златни ръце, но нямаше връзки във възрастта около четиридесетте. Вече нямаше и къде да отиде. Преди, във Двореца, заплатата беше малка, но твърда.
В брака не й провървя, знаех за един неин съпруг, с когото се разведе. Той се беше явил в живота й прикрито и двулично и скоропостижно си отиде.
Но остана мечтата й да има дете.
Срещна един разведен господин, от когото забременя и роди, но той така се уплашил от творението си, че избягал при децата от първия брак чак във Франция. Въпреки че първоначално се съгласил да имат дете, да живеят заедно, не бил притиснат с нищо.
Впоследствие обаче настъпва обрат. След дълги убеждения дава име на детето, но не желае да плаща издръжка. Вероятно големите му деца са го разубедили да живее с по-млада жена и той изчезва.
Пак минава време, пак се виждаме с Ива, тя е съкратена вече след майчинството и минава на обезщетение. Със сълзи на очи ме помоли да й дам някои насоки, свои познати, с надежда за работа като гримьорка. Дадох й.
Докато се открихме в метрото. И Ива, окуражена и изплашена едновременно, ми каза, че напуска България.
- Роси, остана ли, умирам права. На 24 май взимам последните пари от държавата и на 25-и летя за Швейцария, към Цюрих. Две мои приятелки от градче, близо до Цюрих, ме канят там за три месеца, поемат разноските на мен и сина ми и искат да ме женят за разведен швейцарец, който ме харесал по снимка. Дотук помагаше брат ми, живеем заедно в София, ами оттук-нататък? И заради детето ще се хвърлям, Роси, в малкото градче на Швейцария, дето го не знам и къде е.
- И ти се реши. Браво.
- А какво да правя? Живеем две семейства с брат ми в един двустаен апартамент. Той помага, родителите пращат по нещо от село. Работа не намерих, баща за детето - също. И тръгвам, Роси. Пожелай ми късмет.
- Я да ти сметна набързо в каква нумерологична година си.
Успешна излезе. Пожелах й щастие и късмет.
Дойде моята станция. Сбогувахме се, прегърнахме се. Към нас се извърнаха много погледи, които досега не бях забелязала.
Нямаше време за сълзи. Може би повече нямаше да я видя.
Но по различни причини така губех много хубави хора от моето обкръжение.
Поне да е късметлийка!