Премини към съдържанието
  • публикации
    386
  • коментари
    110
  • прегледи
    12963

Н А Б Л Ю Д Е Н И Е

 

 

Гледам сянка от страх на отсрещната къща
как расте и прикрива неясното минало
пада бавно пред мен, тази сянка могъща
не остана за нея ни педя от видело.

Два етажа с прозорци в стъкла затъмнени
и високи дувари над ръста човешки,
тежка яка врата, а зад нея прострени
на остатък поляна нелепите грешки.

Идва три пъти фирма, за да я подпира,
та да може поне да не пада в земята,
и отрязък небе над дувара опира,
и така ще живее като песен изпята

един малък човечец с пари без произход,
няма никой да вижда и него да виждат,
сам не идва дори, не стои на открито.
Но разбрах как полека лудостта си съзижда.

Не говори естествено, гледа в притворство,
аз не питам за нищо, краят идва различно.
Построи за децата навярно, с упорство
един бъдещ живот, дето свършва трагично.

18 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...