Н А Б Л Ю Д Е Н И Е
· 479 прегледа
Гледам сянка от страх на отсрещната къща
как расте и прикрива неясното минало
пада бавно пред мен, тази сянка могъща
не остана за нея ни педя от видело.
Два етажа с прозорци в стъкла затъмнени
и високи дувари над ръста човешки,
тежка яка врата, а зад нея прострени
на остатък поляна нелепите грешки.
Идва три пъти фирма, за да я подпира,
та да може поне да не пада в земята,
и отрязък небе над дувара опира,
и така ще живее като песен изпята
един малък човечец с пари без произход,
няма никой да вижда и него да виждат,
сам не идва дори, не стои на открито.
Но разбрах как полека лудостта си съзижда.
Не говори естествено, гледа в притворство,
аз не питам за нищо, краят идва различно.
Построи за децата навярно, с упорство
един бъдещ живот, дето свършва трагично.
18 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари