Днес отвори бабината ракла
зарад мен една добра душа:
" Взимай, - казва, - дар за твойта вила,
от тебе сме видели добрина".
Гледам и не вярвам - всичко ново
свети от чеиза на жена.
" Как ще взема всичко наготово?".
" Взимай, би се радвала и тя".
И преметнах на ръце и рамо
ухаещ, този чуден армаган.
И една кола ми трябва само,
защото нямам хурка, нито стан.
Ще пътува тези дни чеиза
с аромат на билки и цветя.
Не повярвах как доброто влиза
толкоз трайно в нечия душа!
17 юни 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари