Всичко отминава като вятър:
бури, страсти, горести, съдби,
тежък е житейският театър,
но вечно е с отворени врати.
И добре че идва красотата
да спаси света от низостта,
да спаси света от суетата
и да оцелява в паметта.
Всичко в крайна сметка е антика,
малка шепичка следа в пръстта.
А от небесата спомен вика:
" Аз живях за бъдните деца!".
Там е смисълът. А всичко друго
си е просто земно битие.
Фараон дошъл си по заслуги,
но земята ще те погребе.
В другия живот открий бедняка,
ако си безнравствено живял,
Всичко отминава...и те чака:
няма само просяк , нито крал.
17 юни 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари