Р А З М И Н А В А Н И Я
Не казвам нищо, просто е ниво.
Когато разминават се нивата,
стоя, мълча, така... по същество
на слънцето да блесне простотата.
И, без да я обидя, врътвам гръб,
а тя е винаги сърдита малко,
не че й имам яд и имам зъб,
различни сме. Това е. Много жалко.
И хората се търсят по нива.
Това не може никой да оспори.
Защо ни Бог събра в една Земя,
той може само да ни отговори.
Един от друг да взимаме урок,
ала това се рядко получава.
Щом изтече тук земния ни срок,
къде ли ще ни праща той тъдява?
5 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари