Услужих днес с мобилен телефон,
защото сринал се такъв на дама
и цялото небе ми стана фон
на благодарността й преголяма.
За София това е щедър жест,
тук хората не се и забелязват,
ако не се познават, не от днес
и ей това момента озарява.
И кой да знае - срещата била
съществена, чрез мене не пропадна.
На две жени поникнаха крила.
И втората пристигна благодарна.
Едно приятелство роди се в час,
когато даже и не подозираш.
Какво пречупи се така във нас,
че малкото добро не гравитира?
Че малкото добро е все встрани
и някак мълчаливо отминава.
Поспри се, на човека помогни,
душа с душа единствено се сгрява.
29 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари