СИМЕОНОВСКО ЧУДО

Трън магарешки и хризантема,
маргаритка и какво ли не,
аз обичам после да го взема,
в глинен съд да вая цветове.

Някак си - запазват си фасона
и с години после са при мен,
и от партера, та до балкона
вилата красят ми всеки ден.

Живи са и старите шишарки
в купи сложени за красота,
Симеоново е сякаш марка
за пътуване във вечността.

И трева да взема, ще изсъхне,
но нагоре права ще стои.
Пълня вази и метли обвързвам -
декорация и светлини.

Казвам ви, това е Боже място.
Седмица - и книгата ми - факт.
Там обикнах го и там израснах
с обич, влязла от самия праг.

със останали цветя от мама,
после и допълнени от мен.
Райско кътче, приказка голяма,
Божи дар и песенен рефрен.

Щом поема пътя за нагоре
и откъсна цвете във ръка,
сякаш и небето ми говори:
" Идвай вече. Идвай..Закъсня.

Ангелите вече се събраха
да помагат, докато твориш.
Направи кафе и виж, помаха
Господ сам над белия ти лист."

10 август 2019г., Симеоново
Росица КОПУКОВА