ПОГЛЕД ОТДАЛЕЧЕ
· 349 прегледа
Видях добро и зло във този свят,
след бурите бях сякаш преродена,
но се държа под Божа благодат-
прашинка във безкрайната Вселена.
Не мога да намразя и дори
вратата след злосторник да затворя,
но безразличието ми гори
и жари. И когато зло не сторя.
Не всяка кауза засяга днес
душиците на твърде много хора,
но лично аз излизах само с чест
и някой ми помагаше " отгоре".
Един си е роден да е пигмей,
а друг да е двигател на простора,
а трети да просъсква като змей-
нива различни за различни хора.
Но мине ли бурливия етап
и всеки с персонажа си изплува,
приключвам и без връщане назад,
разбрала ясно всеки колко струва,
къде е скрил потаен интерес,
без идеали просто съществува,
го подминавам като пън до днес
и в своя път и в своя свят пътувам!
12 август 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари