18 ГОДИНИ БЕЗ МАМА
· 577 прегледа
НА МАМА
Аз знам, че си допусната до Бога-
ти беше непритворна и добра,
Бог знае, че без тебе аз не мога,
но свикнах да живея и така.
Аз дълго пазих твоите предмети,
а после пък на други ги дарих,
защото исках в нечий дом да свети,
което бе за мен света светих.
Отидох при безжизнения камък,
от твоя образ благо озарен
и паметникът е за мене замък,
макар да е безмълвен и студен.
Любим човек да губиш на земята
е неизбежно в някой земен час,
макар да е щастлив из необята
искри от мъка има и за нас.
И като тебе аз от чужда болка
не мога да извърна днес глава,
годините летят като двуколка,
която кара ни към вечността.
22 септември 2019г., София
При паметника
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари