Мушмулата в двора как израсна,
някъде от топлите страни
мама я намери, дядо страстно
с две лопати там я засади.
Хич не вярваха, че ще се хване
изпод хладната ни планина,
казаха си: " То, каквото стане!".
Стана хубавица от дъжда.
Той довърши работата явно,
но си мисля, някой я крепи,
дядо или мама, не е ясно,
тя обаче мушмули роди.
И от малка беше плодовита.
Старите дървета надлетя,
има плод: бол ябълки и дюли,
някоя и крушка под дъжда.
Да обаче, мушмула обича
топличко, а тук й е добре,
мисля аз, че някой я нарича
от небето снажна да расте.
Тъкмо срещу моята тераса
кима ми любезно ден през ден.
Как, прекрасна, тука ти понася?
Май че ти е хубаво при мен.
1 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари