Същата немирница съм аз,
та макар на шестдесет години?
Да ги крия ли? Те час по час
си вървят, през време и руини.
Господ ми поддържа младостта,
не козметиката изначална,
тя, природата ми е добра
и съм просто много благодарна.
Гледам все, душата на дете
да не ми личи, все пак съм дама,
но немирницата в мен снове
няма ни лъжа, нито измама.
Мисля си, че Господ ми е дал
всичко, за да мога аз да пиша,
искам да живея с идеал,
в светлина душата ми да диша.
Колко съм успяла, ще рече
Бог, когато идем пак при него.
Но сега съдбата ми тъче
стихове и смислени победи.
16 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари