Не подминавам бедните жени,
дошли на тротоара от селата,
със зеленчук, със плод и със сълзи,
прикрити под забрадките и в лято.
Те пазят тайните като завет,
стотинка някоя да припечелят,
попиташ ли ги, мъка занапред
за пет живота , казват, са поели.
Какво им е, не знам, но взимам аз
по малко за трапезата от всяка,
те са душици светли като нас
и своята надежда тихо чакат.
Не подминавам бедните жени,
които са ми много симпатични.
За тях осмислени са тези дни,
които крият свойте болки лични.
12 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари