Шевиците на мама си стоят
тъй вечни, като вечната България,
народните мотиви дом красят
и спомени разказват стари, стари.
Не ги употребявам в делник аз,
разстилам ги, за да си поговорим
и пак обратно. Времето е в нас,
но с вечното красиво не се спори.
Шевиците на мама са ми дар
и този дар на никого не давам.
Те са фолклор и светият олтар
на българското творчество и слава.
19 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари