КАК ПЛАВНО СИ ОТИВА

Тя беше много, много милостива,
без бури, ядовити ветрове.
И аз си мисля колко й отива
като принцеса плавно да снове.

Позадържала зимата на прага
не й се и разделя явно с нас,
но няма как, полекичка се стяга
прощално да си вземем с нежен глас.

Мъглите се простират и се вдигат,
и пак прииждат, намек за това,
че някъде снежинките ги виждат,
високо, над планинските бърда.

Не искам, есен мила, да си тръгнеш,
но пита ли ме някой в този свят.
Държах те за ръка, за да се върнеш,
но няма как - природен кръговрат.

20 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА