ХАОСЪТ
· 342 прегледа
Хаос в ежедневието нямам,
не разбирам хората - шубраци,
вечно с времето са на обратно,
трябва да ги ръчкаш със криваци.
Тези са ми крайно непонятни,
като камъчета по пътека,
във които можеш да се спъваш,
вместо да вървиш по нея леко.
И ако им кажеш що да сторят,
ще наострят цяла перушина,
не е важно те какво говорят,
а какво мотаят на върлина.
Бедствие в житейската ни проза,
но за всичко друг им е виновен,
все изпадат в някаква склероза,
нейде между бъдеще и спомен.
13 декември 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари