• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27711

Бог ли е сътворил злото?

Stalik

625 прегледа

"Ако има Господ, защо Той допуска да умират невинни хора, деца? Защо позволява на злото да вилнее?" Ах, колко досаден въпрос! Всеки път когато стане дума за религия изскача той. И лицата на задалите го грейват в триумфални усмивки, мислейки че са хванали Господ за шлифера. А истината е, че Бог е непознаваем по емпиричен и рационален път. Или поне това ни говори доктрината на християнството. Тук ще изложа нейната теза по въпроса.

Първо да установим две много ключови разлики между християнството и исляма, ей така, от любопитство. Исляма не изключва развитието на научното мислене. Само че учените не се насочвали към познаване на Бога, а към познаване на околния свят; в култ бил издигнат още през средните векове човешкият разум. Така по времето когато Западна Европа е представена от градове-села с кални и мизерни улички, на Арабския полуостров развиват математиката, медицината, астрономията и химията до невиждани за времето си висоти. Аристотел и Платон стават известни на европейците именно чрез арабските им преводи. Бог, учи още исляма, е създател на всичко в този свят, в това число доброто и злото. Водещата идея е за всемогъществото на Аллах, т.е. Аллах=всичко. Аллах е единствен и вездесъщ. Няма троица. Няма равни нему (вж. сура 112). Ала при християнството нещата стоят инак - Бог е създал човека със свободна воля, а човека е добил и познание чрез първородният грях. За добро или зло - май никой не знае. Човек направлява своята съдба. Бог може да му помогне по пътя, но от човек зависи ще спаси ли той душата си. Така при християнството злото не е владение на Бога. То дори не е владение и на Дявола. То е функция на свободната воля на човека. То е просто отсъствието на Бог. Или поне до такова заключение стига един от най-именитите учени на отминалия век. Предлагам на вниманието ви материал от Православие БГ, разкриващ логиката зад това:

Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: “Бог ли е сътворил всичко съществуващо?”

Един от студентите веднага заявил: “Разбира се, че Бог.”

“Значи, всичко е сътворено от Бога?”, попитал отново професорът.

“Точно така, сър”, отвърнал студентът.

Тогава професорът казал: “Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло.”

Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.

Тогава друг студент вдигнал ръка: “Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?”

“Разбира се”, отвърнал професорът.

Студентът се изправил и попитал: “Кажете ми, професоре, съществува ли студ?”

“Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?”

Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал: “Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.”

Студентът продължил: “Съществува ли тъмнина, господин професоре?”

Професорът отвърнал: “Естествено, че съществува.”

“Тук също грешите, сър – казал студентът. – Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространство? Като измерите количеството налична светлина в него. Нали така? Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.”

Накрая младежът попитал: “Съществува ли злото, сър?”

Професорът отвърнал с колеблив тон: “Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.”

А студентът отвърнал: “Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина.”

Професорът мълчаливо се върнал на своето място.

Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн.

Части от този текст са авторски. Нито статията като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да било форма без разрешение.




5 Коментара


Браво, интересни мисли.... Но аз смятам, че отговора на Айнщайн не е съвсем задоволителен. Макар, че оборва твърдението на професора по същите закони, които той използва, за да го формулира, на практика както ти каза в началото, Сталик, Бог не може да бъде обеснен емпирично или научно. Точно това е най-голямата слабост на християснската религия-няма твърди доказателства. Тоест единствения начин истински да познаеш Бога е да го усетиш със сърцето си, което обаче, естествено лесно може да се манипулира психологически, както правят сектите и затова човека от 20ти, 21ви век не смее да се отдадена вътрешно търсене от страх да не си внуши. Аз като човек на логиката съм точно такъв екземпляр и срещам тпзи проблем. Затова, ако имам възможност някога, ще се запозная и с Исляма по-обстойно и ще си правя заключенията оттам нататък...

Ако някой желае да ми коментира мнението, с удоволствие ще прочета неговото. :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

В някои религии (май ги наричат дуалистични) вярват не само в "обикновения" бог, но и в "Бога на лошото" и имат ритуали за омилостивяването му. Така например в повечето християнски течения се признава Сатаната, който е виновникът за злото.

Някои европейски ереси твърдят, че "доброто и злото се борят за званието добро". Или иначе казано: доброто не побеждава, защото е добро, а е добро, защото е победило.

Други настояват, че добро и зло въобще няма, а има само борба за званието.

Според доктрината на трети доброто било зло от втори порядък - в смисъл, че било зло за злото и по закона за отрицанието ставало добро. Образува се нещо като хранителна пирамида: отдоло е простият народ, злото се "храни" с него (плячкосва го), а пък доброто на свой ред плячкосва злото.

Не съм напълно сигурен, но мисля, че посочените примери са от учението на Богомилите и на отцепилите се от него екстремистки крила :question:


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход