• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27710

Смъртна присъда за смъртната присъда

Stalik

655 прегледа

Една тема във форума ми напомни за този въпрос. Ето защо тук ще изложа моята смъртна присъда за смъртната присъда - защо тя не е и не бива да бъде средство за наказание във всяка държава, следваща принципите на хуманността.

За да се отговори на въпроса уместно ли е това нещо смъртното наказание, най-напред ще трябва да го съотнесем към една по-висша инстанция. Затова нека се запитаме каква е целта на правораздавателната система или по-точно - на правото като цяло!? Най-точно мога да илюстрирам (в буквалния смисъл) безправното положение с картината на Йероним Босх "Кола със сено". Картината илюстрира живота: десетки хора живеят живота си както намират за добре и както могат - едни убиват, други крадат, трети се обичат... и всички вкупом грабят от Живота (купата със сеното). А Господ Бог благ гледа отгоре и благославя всички по равно - мъже, жени, деца, царе, просяци, ангели, демони, светци и грешници. И тъй, всеки граби от живота както може и извън картината на Босх. Някои обаче прекаляват. Някои хора в един или друг момент, по една или друга причина се намесват в чуждия дял живот, и къде го разпръсват, къде го заграбват - все успяват да внесат смут в правилният ход на нещата. Така възниква проблем. Ето с какво се опитва да се справи правото - да направи нещата "прави", така както трябва. Да коригира. Правото е едно от нещата отличаващи човешкото от животинското царство (доколкото това разделение е уместно извън чистата биология) - то внася човешките понятия "свобода" и "достойнство" в живота, определя "правото" положение на нещата и се стреми да го брани от посегателство. Правото е сила, при това морално оправдана. Човека е свободно същество по право, дадено му от природата, която е най-висша инстанция в този свят.

Някога, когато нашите прадеди все още блъскали по кремъка, за да си сготвят за вечеря, правото е достигало до т.нар. саморазправа. Тя е резултат от естествения човешки копнеж по индивидуална и незабавна справедливост, от желанието за възстановяване на "правото". Това е чудесно, ала как да отмерим доклоко другият е нарушил "правото" и какво заслужава като санкция? За всекиго това е лесно, ала доколко безпристрастни сме ние, когато трябва да наложим наказание като потърпевши?

Волята за мъст често е водела до един единствен изход - смъртта. Убийството на виновника с цел да се удовлетвори копнежът по справедливост. Защото То, онова, първичното в човешката природа, лелее смърт. Само човешкият ум и разсъдък го възпират. С отмъщението ние лесно отстраняваме престъпника и нахранваме първичното у нас с кръвта му. Ала ще премахне ли това престъпността като цяло? Намерили ли сме ние баланса, "правото" в наказанието, което сме дали, или за пореден път То ни е подвело, все така жадно за кръв!?...

Ето защо човека е създал правната институция. Нейната роля е да установи вината и да отсъди наказанието обективно. И тук вече достигаме до сърцевината на въпроса. Каква е същността на наказанието? Каква е неговата цел?

В Библейските и предкултурни времена е царувал принципа "око за око". Това е идеята за т.нар. възмездие. Тоест в онези времена то се е мислело като отвръщане със същото. Това вече е отмъщение и то е винаги плод на онова пълзящо и съскащо жадно за кръв То в нашата душа. А ако ще градим културно общество (това изискване ние си поставихме още в началото) трябва да се дистанцираме от То. Задраскваме тази идея от работния лист.

Както казахме правото има за цел да върне нещата в руслото на "правото". Като орган на правото възмездието също би трябвало да следва този принцип. Така щом някой отнеме някое наше право, то следва дела, който той е щипнал от нашето сено да ни бъде възстановен и да бъде взето от неговото сено, от неговото право. Ключа тук е, че не се "отвръща със същото". Отнема се друго право. Така наказанието вече добива характера на превантивна мярка. Защо и как? Ами много просто - у обществото се изгражда и утвърждава идеята, че "правото" е нещо неприкосновено и подлежи на защита. На този, който му посегне, ще бъде отнето друго право като необходим акт на възмездие. Необходим, защото не на последно място природата не търпи празноти.

Изяснили си вече същността на наказанието минаваме към обосновка за нашата присъда. Какво прави смъртната присъда? Вмества ли се в тези рамки? Не. Тя не отнема свобода на престъпника. Тя отнема основите на свободата - живота. Онзи който не е сътворил живота не може да го отнема. А живота ни е даден от природата/Бог. Дори родителите ни са само инструментите за това (извинявам се за огрубеното сравнение). Още повече - когато правото съди, тогава съди не друг, а държавата. (Както вече установихме самият потърпевш, като подвластен на То, е негоден да въздаде обективна справедливост.) Как държавата ще отнема живот, който не може да създаде!?!

Смъртното наказание е опасно. Защото съществуват т.нар. "съдебни грешки". И изхождайки от току-що казаното за неспособността на държавата да твори живот, то тя трябва да се дистанцира максимално от всяка опасност да отнеме живот, който е невинен.

На последно място, но не по важност, стои правото на човека да се промени и коригира. Какъв е смисълът от възмездието тогава, когато то е неспособно да възстанови реда? Ако някой е отнел живот убиването му не ще върне този живот, нали? Ако някой може да влезе в "правия" път без да се отнема още един живот, то не е ли това по-"правият" вариант?...

Мисля че схванахте вече идеята. Нарочно оставам въпросите без отговор. Все пак той трябва да е очевиден...

Възможно е да греша. Но така са ме учили, така говори и съвестта ми.

Този текст е авторски. Нито статията като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да било форма.




5 Коментара



Онзи който не е сътворил живота не може да го отнема
:clap:

Сподели този коментар


Линк към коментара
:yanim::yanim: Статията е невероятна! Но у мен възникна въпросът- не поощряваме ли с бездействието си пресъпниците да продължават да вършат своите престъпления и това не е ли по- лошо от самото престъпление? Защото мотивите на престъпника могат да бъдат много и различни. Може би има някакво органично или психично заболяване...., но ние, които можем да определим ситуацията като "нормална" или не, не е ли наш дълг да вземем някакво отношение?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Защо да ги поощряваме? Тук не става дума за бездействие. Става дума за друг вид наказание (например доживотен затвор).

Сподели този коментар


Линк към коментара

Доживотния затвор като наказание ми харесва повече отколкото смъртното наказание, но с едно уточнение - такъв доживотен затвор, че на наказания да му се иска да умре за да се свърши с това наказание. Както е написал Вазов: "Бедни ми, бедни Македонски,защо не умря при Гредетин?". Не точно в този смисъл, но мисля че ме разбрахте.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не поправят когото бесят, а чрез него поправят другите.

Интересно ми е как би се променило твоето мнение ако брутално изнасиля и после още по-брутално убия цялото ти семейство?

Твърдо съм за смъртната присъда.

Препоръчвам гилотина или изгаряне на живия субект в крематориална пещ. При екзекуция с инжекция да се поставя само втория компонент /блокиращ дишането/, за да може осъденият да умре от задушаване и в страшни мъки. Допустим вариант е да бъде субектът оставен гол в криогенна камера. Разбира се, всички екзекуции трябва да бъдат публични, а видеозаписите да се разпространяват свободно.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход