Ако бях търкулнала аз топла питка
като в приказка на Ангел Каралийчев,
къде ли щеше тя да ми изприпка,
дали при някой, който ме обича?
Толкова е хубаво да слушаш
приказки от времена предишни,
сякаш с тях и времето ще гушнеш,
ще откриеш всички тайни скришни.
Ще намериш в себе си детето,
дето в хода на живота губиш.
Ако бях търкулнала в полето
житената питка и ...наслука,
де ли ще са моите късмети-
камъчета в горската пътека?
Ако бях, ала пораснах вече
и само меся тихо и полека!
28 декември 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари