ПОЕЗИЯ НА СЪРЦЕТО
· 304 прегледа
Когато разлюляното сърце
поиска някога да проговори,
импулси праща в нашите ръце,
а те си знаят после що да сторят.
Изписват поетичните слова
ритмични като ритъма сърдечен,
талантът е магията добра,
която ги превръща в свята вечност.
Изкуствени опори не търпи,
а само преживяното остава,
сърцето знае накъде върви,
когато в стихове се въплъщава.
За него няма праг и векове,
защото се преражда в други хора
и затова добрите стихове
пътуват пак към Космоса нагоре.
Епохите събират чудеса
в поезия, която надживява
вселенските минути красота
и на човечеството ги дарява.
13 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари