Мъглата ни събуди сутринта,
нощта кога си тръгна, не разбрахме,
и да провидиш облаче в деня-
направо за очите си е празник.
Събра софийската котловина
мъгливите талази из простора,
а от прозореца откривам аз
как тръгват пак колите, пълни с хора.
В дома ми се заражда сетен стих,
кафето ми дими и аз го пиша,
дърветата, обрулени души,
стоят на пост и мъчат се да дишат.
И в този разлюлян от делник град
опитва се да светне синевата,
но май и този път чак на обяд
ще разберем, че ходим по земята.
15 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари