ЗА ЕДНО КАФЕ ВРЕМЕ....

Преди няколко години отидох на еднодневна екскурзия до Скопие с цел. Нашего брата "македонец" , да не му споменавам имената, че пада от културните среди, при идване в София беше окрал цял огромен пакет мои книги, дадени му от мен за оценка и евентуална награда за лично творчество, та отидох да разбера къде ги е дал по Скопие, накрая се разбра, че са у него да се учи на поезия, никъде не ги е дал, та най- накрая го разбра и македонското Министерство на културата и го наказали, слава на Бога.
По Скопие има и много евтини свестни таксиметрови шофьори и бая мошеници, нещо като у нас, но аз се бях уведомила навреме, пообиколих града с един много приятен човек и накрая пикирах в едно ресторантче в старата част на Скопие. А тази част носи атмосферата още от турско. Имаше стари къщи, чар, уют, да попия малко преди тръгване за България.
Поръчах си едно обедче, гледам, собственикът се увъртя около мен.
- Мале, - викам си тихичко, - закъсах го, тоз ме хареса и сега ще се обясняваме как аз не искам да ставам скопчанка, а той софиянец...
Интуицията ми проработи наполовина. Дойде човекът чак за кафето , представи се, Йован, и ме попита отде съм.
- От София, - казвам му.
- И аз сум бугарин, - отвърна ми тихичко, - ама тука не смеем да окнем.
- Толкова ли е нажежено положението? - попитах.
- Толко е.
Стана ми интересно, споделих му, че и моят дядо е от Битоля и как е доведен в София да работи, че били осем деца и беднотия голяма. После доучвал в Битоля търговски колеж, пък се е бил за България като опълченец, след три години престой в Канада.
Неговите роднини били също половината в София, най-старите починали, след като с последните влакове по време на Втората световна война успели да си заминат и после вече Македония я отделили от България , не се минавало свободно и останала към бивша Югославия. Как са плакали на гарата неговите предци, старите починали, наследниците идвали отвреме-навреме и той в София идвал. И българин си се чувствал човекът и това си е, но мълчи да не озлоби недолюбващите България, че ако му палнат ресторантчето, какво ще прави после?
Приготвил от два месеца едно колетче, но го е страх да го пусне от Скопие, че може и да не пристигне, дали бих приела да го пусна от София. Подаръци сложил, каза ми какво има вътре. Адресът беше написан и на подател, и на получател. Приех на драго сърце.
Допаднахме си, но трябваше да тръгвам и таман да попитам за сметката, оказа се, че съм почерпена за вниманието и заради услугата, която приех да направя.
Стигнах навреме до рейса и на път за България се замислих за истината - какво сме ние за фанатизираните "македонци" и колко те милеят за нас. Разбрах го за едно кафе време, но не разбрах само и до момента колко време е нужно на нашите политици да го разберат.