Какво ще стане с днешните деца,
когато утре, милите, пораснат,
едно не знае майка, друг - баща,
сред връзки и раздели съпричастни.
Кой ще събира детските сълзи?
И кой в душите им ще всява вяра?
В семействената криза все върви
една тъга и друга тя отваря.
И после идва само хладина,
която я замества често дрога,
летиш далеч, над земните блата
в една илюзия на безтревожност.
Зад ъгъла очаква те смъртта.
Последен изход, ако не успееш
да устоиш с любов на любовта
и просто...да живееш, да живееш!
21 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари