И да не вярвате, за мен не са тъга,
разделите сам Господ ми показва,
направо отбелязва ми в съня,
когато връзката ще стане язва.
Но в междугодието с любовта
върви и помощта, а аз помагам,
но докъде, не дето аз реша,
съдбата докъдето ми показва.
Животът ми е интересен досега,
навярно просто тъй е отредено-
едни да вдигат други на крака,
но докогато му е е позволено.
Не съм очаквала, но няма как -
това са ми небесните задачи.
И в книгите си релаксирам - знак,
че продължавам храбро да си крача.
И в този чуден земен кръговрат
не всичко е привидно обяснимо.
Надявам се във моя малък свят
за обич да творя и да ме има.
3 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари