Премини към съдържанието
  • публикации
    687
  • коментари
    155
  • прегледи
    220506

Писмо до хората

smirena

290 прегледа

Раждаме се и умираме,времето между раждането и смъртта е нашият живот.Много от нас се справят добре ,откриват тайнството на любовта създават семейства,водят пълноценен живот.Но кой знае защо все на някого нещо недостига,дали иска повече откровенност ,пари пътешествия или просто нещо различно.                              Но на фона на тези драми и дребни житейски проблеми се появи болест ,която отне много човешки животи.Ние вечно критикуваме някого ,но дали  сме прави. Вероятно някои неща могат да се организират по- добре,в посока хората да чувстват сигурност.В подобни моменти всички трябва да бъдем съпричастни ,да ценим своя живот и живота на всички хора познати или не.Да издържим психически на социалната изолация и да се справим с надвисналата опасност .                                         Нека изборът ,който правите да  бъде отражение на вашите надежди ,а не на вашите страхове.                           

  • Харесване 2


0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Публикацията е заключена за нови коментари
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      Михаил Белчев
      Вяра, Надежда, Любов   - стихове авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
      има истина една....
    • от smirena
      Луната пак изгря,потърси те-замря,
      звездите пак блещукат и търсят,
      пътя ти да сочат в тъмата,
      вятъра с косите пак ще си играе.

      Морето неспокойно, вълните,
      към брега се спускат,
      стъпките ти търсят,намират ги
      и с нежност болката отмиват.

      На брега на морето,в мечти обвита,
      мечта ти дарявам,обичай живота,
      Вяра и надежда в душата ти да грее ,
      дори да е последното в което още вярвам.
    • от ken.s
      Говори ми, умолявам те!
      Аз целият съм в слух!
      И ме разбери ако можеш -
      без да се чувстваш длъжна
      да ми простиш непростимото.
      Говори ми за слънчевите следобеди,
      за удавеното в морето знойно лято,
      за гларусите дори!
      Нищо, че (по принцип) аз ги мразя -
      ти бъди добра с тях,
      а ако можеш - и за двама ни...

      Говори ми без отдих, без почивка!
      Ти обичаш така, нали?
      Обичаш да се надбягваш с времето,
      предпочитайки не ти, а то...
      да си сверява часовника с твоя!
      Понякога пренебрегваш дори съдбата си,
      за да можеш поне за миг да се почувстваш
      истински свободна от всички
      и от всичко, което те обкръжава,
      и ежеминутно притиска към стената!

      Говори ми за нас, за Нашите Мечти,
      за неродените ни деца говори дори!
      Нищо лошо няма да ти кажа -
      твое лично право е това, така е...
      Аз само ще те слушам и гледам
      до мига, в който ще прозра в душата ти,
      до мига, в който ще разбера,
      че отдавна вече не сме заедно,
      че това е само един мил спомен!

      Говори ми...
      за Нашата Недочакана Пролет!

      1988 г. Варна
×
×
  • Добави ново...