Премини към съдържанието
  • публикации
    1081
  • коментари
    105
  • прегледи
    5857

ПАРИЦА –ЦАРИЦА

ПАРИЦА –ЦАРИЦА

  Танцуваше им по нервите. И го правеше много добре. Съзнателно или не, получаваше се. Ето и сега. Всички я чакаха. Не смееха да започнат съвещанието без нея. И не само защото е тя , на  еди-кой  си жена. Защото е подводница, не, не подводница , а лопата и то крива лопата. Загребва всичко, което не и понася организма и нейното аз. Знаеха кой е съпругът и, познаваха и родата, но приятелите и...о, те си бяха всичките от лъв нагоре.
По пътя си счупи токчето. Обувките и бяха подарък, донесени от Париж, но ....факт, не издържаха и един месец. Просто да не повярваш. Но как не и то по тези наши пътища. Асфалт ли бе това? Дупка до дупка.
Трябваше да мине през козметичния салон. Те, другите ще чакат, те знаеха , че никога не се е започвало навреме, каквото и да е събранието, дори банкетите.
-Здравей, Лили! -чу познат глас зад гърба си и се спря.
-Как я караш? Още ли си там горе?
Беше Стефан.
-На кое му викаш там горе? Аз се надявам да ме изтеглят в София, в министерството, а ти...
-Не така! Нали тук имаш съпруг, дъщеря, семейство...?
-Всеки по пътя си, Стефчо.  А съпругът ми..... знам болестите му. С това неговото сърце не става за нищо.
-И за онази ли работа не става? Хайде, признай си! Приятели сме, само дето не ми пускаш вече.
-Стига! Не ме дразни! Пламен наистина не е добре. Много работи, на много места се е разпънал. Все не му стигат парите.
-Ами спри го де! За какво са ви тези пари? Имате си достатъчно. Една дъщеря имате. Омъжихте я вече, поспрете се. Има хора , които живеят с мисълта да си купят едно кисело мляко за деня.
-Кои хора? Това не са хора, това са овце. Накъде ги водиш са все те.
-Брей! Много трябва да ти е пораснала работата. Да бягам, че работа ме чака и то не като твоята.
-Приятна работа!
Лили се изсмя и спря едно такси. Нямаше да мине и днес без него. Колата и нещо не се подчиняваше в последно време. Нова кола, но...Тя си знаеше, че е една шофьорка -никаква, но и се искаше, като другите да си кара сама колата, а не Пламен или някой от подчинените им. Взе си шофьорската книжка без  проблем , с пари. Не можеше да се излага, да се явява на изпити, като учениците. Когато влезна в залата нейните хора скочиха на крака.
-Лиле, колко си хубава днес!
-Започнахте ли?
-Еее... как без теб?!
-Гласувайте сами.
-Не става, миличка! Нали ти трябва да си тук, да ни кажеш за какво. Знаеш, че между нас има още такива заблудени овчици. Ето тази Гергана, пак се е наканила  да те бойкотира. Защо не я уволниш? Все рови, чопли и тича по редакциите на вестниците да пусне някоя статийка. И за тебе е пуснала една.
-Ами?!
-Да, в чекмеджето на бюрото ти е .
-Оставете. И нейният ред ще дойде. Сега имам други проблеми. Е, не проблеми, а задачи. Решила съм твърдо да напусна работа.
-И нас ли?
-И града.
-Лили, не е ли малко рано?
-Какво? Да чакам баба ли да стана? Живее ми се и то още по добре.
Съвещанието беше към края си, когато Лили чу гласа  на секретарката:
-Шефке, търсят те по телефона. Спешно било.
Лили не можеше да тича с тези чехли, които си купи по пътя, но подскочи , като ужилена. Кой ли пък и звъни и какво ли ще иска? Тази мисъл и мина през главата. Сия беше пребледняла цялата и Лили не можеше да не забележи това. Когато стигна горе в кабинета си тя излезe.
-Вие ли сте госпожа Евлогиева?
-Да. Какво желаете?
-Трябва да се явите в Районното управление на МВР и колкото може по бързо.
-Защо?
-По телефона нямаме право да даваме обяснения.
На Лили и прилоша. Хайде пак такси, което и се струваше, че дойде след един час.
-Добър ден.
-Добър ден. Заповядайте и седнете.
Лили се отпусна прималяла на коженото канапе и зачака. В стаята влезна младо момиче, доста оскъдно облечено. Беше на годините на дъщеря и.
-Познавате ли тази девойка?
-Не. За пръв път я виждам.
-Заловена е във вашето жилище с цяла връзка ключове и други интересни нещица.
-Нямам представа. Само аз и съпругът ми имаме ключ за жилището. Дъщеря ми е семейна и живее в друго жилище.
-Тогава какво следва? Или вие, или съпругът ви сте и дали ключовете. Итересното е ,че за работното место на съпруга ви също има ключ на тази връзка.
-Разбирам накъде биете, но това е невъзможно. Имаме дъщеря на нейните години. Съпругът ми е много болен и много работи. Много ме обича, засипва ме с подаръци.
-Госпожо, искаме само за ни помогнете да разнищем случая, защото има и друго.
-Какво друго? Още ли....?
-Намерихме съмнителна стока в жилището ви и част от нея беше в чантата на момичето, което не успя да ни се изплъзне. Хванахме я, виждате, но нищо не признава. Засега.
Лили се опита да звънне на съпруга си, но не и разрешиха. Момичето излезна и такъв презрителен поглед хвърли на Лили, че тръпки я побиха. -Искам да говоря със съпруга си.
-Това ще сторите у вас, като се приберете.Той вече даде показания. Да се надяваме, че е още в града. Предупреден е да не пътува за никъде.
Лили се прибра в къщи и цялата трепереше. От грима и нищо не беше останало. Извика по име съпруга си, но никой не и отговори. Хвърли се на леглото и заплака. Не плачеше, а крещеше, виеше, като куче. Скоро не беше плакала така.
Цялото жилище беше в пълен безпорядък. Случайно забеляза бележката на нощното шкафче до огледалото -"Заминавам. Не ме чакай.Обичам те!"
Чудеше се да се обади ли в полицията , но се въздържа. Обади се на дъщеря си, за което по късно съжали. Дъщеря и е знаела всичко, момичето е било нейна съученичка. Не е искала да тревожи майка си. В полицията и това знаеха.Тя -умницата, лавиращата много добре в живота, тя е била лъганата, мамената....Искаше да избяга, но къде? Събра си набързо дрехите и реши да тръгне накъдето и видят очите. Работата и вече не я интересуваше, жилището също. Имаше доста пари, ще си купи ново. На вратата се позвъни.
-Кой е?
-Полиция.
-Пак ли?
Отвори и пусна двамата младежи, които бяха много любезни. Скри бележката от съпруга си. Попита може ли да напусне града за известно време.
-Не може, госпожо! Поне засега не може.
Лили се сети за един стар приятел, който винаги я е измъквал от подобни ситуации. Обади му се и си определиха среща.
Забелязаха ги в кафето, но тя не се изплаши. Беше решила да се маха, да напусне веднага града, каквото и да и струва това. В този град беше вече белязаната. Вярваше, че ще се докаже, че тя няма никаква вина, но нямаше време и сили да чака. Замина с джипа на Джоко и то така без дрехи, без нищо. Направо от хранителния магазин я взе откъдето уж пазаруваше.
В кораба я скриха и вече беше в безопасност. Не помни колко дни е пътувала. Отказваше храната, която и подаваха през една малка вратичка. Когато пристигна разбра , че се намира в Турция. Не обичаше тази държава, но и се наложи да остане там за една седмица, докато я препратят зад Океана. Не и казваха къде. Беше отслабнала с повече от десет килограма, не можеше изобщо да спи.
Когато пристигна разбра само, че е в Америка. Настаниха я в някакъв дом, подобно на пансион. Беше се успокоила.
Бяха минали доста години и Лили беше позабравила съпруга си. Не можеше да забрави предателството на дъщеря си, не можеше. Болката в гърдите и тежеше, като воденичен камък. За България не искаше и да чуе. Работеше, като детегледачка. Смееше се на себе си. Това беше тъжен смях. Не плачеше. Вече не можеше. Многото пари, връзки, мъже, които имаше вече ги нямаше. Само Джоко редовно я посещаваше и и носеше новини от България. Най вече за дъщеря и. За съпруга и нищо не казваше, знаеше, но не казваше. Лили се съмняваше да е жив, но както и да е за нея той беше отдавна мъртъв.
Изведнъж заваля. Лили скочи на крака и се сети, че трябва да нахрани двете деца, за които се грижеше. Добре и плащаха и беше доволна. Нейните пари, онези, многото пари, вече ги нямаше. Лили най много съжаляваше за парите си. Такава бе, такава си и остана.

spacer.png

 

 

28 март 2020.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      Духът на Ботев топли, сгрява - музика текст стихове за Христо Ботев - А.Х.Т. sekirata cekupama


       
       
      sekirata Prirodata brani si pravata
       
      sekirata Subudi se narod moi
       
      sekirata Plache Zemiata
       
      5G kulite
      Лято беше,
      писък на птица,
      нейде  виеше вълчица,
      изстрел и куршум в целта,
      падна Ботев във калта –
      кал от зли души, бедни
      и за наш народу вредни!
      Героят те не измърсиха,
      въпреки че се покриха.
      Неразбран остана той,
      непризнат, един копой
      дръпна спусъка и край.
      Бог прие героят в рай!
      Седя на камъка студен,
      Ботев вперил поглед в мен,
      небитието оживява,
      духът на Ботев топли, сгрява.
      Балканът плаче, слънце грее,
      дали звездата ще изгрее
      на тоз народ изстрадал, мой,
      без Ботев – революционер, герой!

      стихове музика текст изпълнение- Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
       
    • от Анита Христова Трифонова
      ВТОРИ ЮНИ -ДЕН НА ХРИСТО БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ стихове и клипове авторово на Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

      "Мечти мрачни, мисли бурни
      са разпнали душа млада...
      -----
      Често, брате, скришом плача
      над народен гроб печален;
      но кажи ми, що да тача
      в тоя мъртъв свят коварен?"
      Христо Ботев

      Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г.-/стар стил/ в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. — вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на вр. Вола във Врачанския балкан.

      Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума: БОРБА! Борбата за Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най- общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална експлоатация. Това е време, в което личната съдба е само едната страна на народното нещастие, защото се касае за унищожението на една нация, за лишаването на един народ от всички форми на самостойно държавно съществуване, за собствено културно развитие.
      А историята се повтаря… НО къде е Ботев?!!!

      На Вола нека птичка пее
      и Дяволът да онемее!
      Дървето, храстите, листата,
      гората, птиците, полята,
      всичко прегръщам и се моля-
      Ботев,нека да е твоя воля!
      Събуди народ изстрадал,
      завърни народ избягал.
      Дай му сили,вяра, мощ,
      ако трябва пищов, нож!


      Който не ми вярва ако ще,
      сърце ми болката ще изреве
      и ще проклина ,че се е родило
      да страда да търпи и гнило
      общество, порядки разни,
      и продажници омразни!

      ВСИЧКО СЕ ПРОДАВА
      А БЪЛГАРИЯ ВСЕ СТРАДА,
      СТРАДАТ И ТАКИВА КАТО МЕН
      И ДОРИ ДА ПЛАЧАТ ВСЕКИ ДЕН
      НЯМА КОЙ ОРЪЖИЕ ДА ХВАНЕ,
      ВСИЧКО СИ ОСТАВА КАТО ЛАНИ....
      "Бог не наказва когото мрази!"-
      каза го Ботев и отсече,
      а днес и секирата рече-
      Очи плачат, душа стене,
      затънали сме вси до колене,
      за троха хляб треперим днес
      и чакаме от някъде добра вест.
      Стоим и молим се
      за дни по добри,
      но нищо не вършим,
      бием се в гърди,
      кой какво имал,
      кой взел, кой дал,
      танцьори нещастни сме
      в маскиран бал.
      Стоим и молим се
      за помощ отдалеч,
      примирени, не борим се,
      търпиме сеч,
      боледуваме и полудяваме,
      купуваме се и се продаваме!
      Парата във култ издигаме,
      не се раждаме, умираме
      отчаяни, мачкани до последен дъх.
      Българинът можеше да бъде пръв!
      Можеше, но не можа да сколаса
      да дигне глава, змия опаса
      бедно сърце, изстрадало, клето.
      Кой наложи нам това вето?!
      Нима Ботев не ни показа...?
      Нима Левски не ги смаза
      онези чужди, бедни душици
      предатели наши за дребни парици?
      Сирените вият,
      юнско слънце пече,
      в гърди се бият човеци менте.
      Къде си Ботев,
      събуди се, стани,
      дай сила, надежда
      и нам поведи
      по нов път чист,
      дай любов и мощ
      на народ омагьосан
      от едно време йощ.
      Сълзи си сбирам,
      за кой път умирам,
      с душа раздрана
      Балкан ще хвана,
      с животните, с птиците
      ще живея там,
      ще ме разберат по добре. Знам.
       
      Ти си във мен, аз съм във теб
      заразена от твоята борбеност, дух
      и днес втори юни плача за теб,
      двойници имал си,заболя ме,чух…
      Робството турско и американско ,
      мъката,болката ,теглото канско,
      няма го нийде по белия свят,
      скараха ни дори с руския брат!
      Ти помниш, знаеш всичко от тогаз,
      в тъмното светеше и издигаше глас,
      но и на тебе видяха ти сметката,
      оживява в мене на Вола гледката!
      Чалми разни,чуждица омразни,
      луди,зомбирани и продажни
      души празни  ни дирижират,
      геноцид  на тепсия сега ни сервират!
      И днес както винаги викам те аз,
      изпитвам болка и студ, мраз,
      няма ли как, как да възкръснеш
      и мозъци болни с куршум да пръснеш?
      Падам и ставам, свалена,не повалена,
      на теб вярна оставам над пошлото извисена!
       

      Ти едничък ми остана,
      но как да хвана днес Балкана,
      свободата си как са запазя,
      честта и името си да опазя?
      Сред чуждица аз живея,
      как да пея, да се смея,
      неразбрана си оставам,
      падам, ставам, не се давам!
      Да целуна твойто чело
      па дори на сън и смело
      в този ден да се изправя
      искам, няма да оставя
      твой завет и мъдро слово.
      Не искам нищо наготово!
      Приспаха те во век предатели,
      предадоха те и приятели
      и"ней"дори не бе ти вярна,
      съдба злочеста и коварна!
      Само в тебе вярвам,братко,
      ще го кажа точно,кратко-
      Приеми ме в твоя свят,
      дай ми сила,дух корав!
      Не ще спра да се боря,
      не ще хленча и се моля,
      не ще спра да пея,сричам,
      по Ботевски да те обичам!
       
      Седя на прага, търся те с очи,
      знам няма те,о, Господи!
      Ботев, няма те и теб,
      Левски…всичките по ред.
      Отдадохте живота свой
      за страхлив и търпелив народ,
      до кръв останахте му верни в бой
      и защитихте вяра,род!
      Радецки пори днес водите
      на Дунав, мои са мечтите,
      а Вола пее свойта песен,
      о,Ботев, лято не е , есен
      опари ни като листа,
      зависими сме и деца
      на славния хан Аспарух,
      пълним нечий чужд търбух.
      Зомбирани и омагьосани,
      заклеймени и жигосани,
      като в магия черна, зла.
      Къде си Ботев, дай ръка
      на братя свои и сестри,
      във бой последен поведи!


      Слънце пече, вятър няма
      във родна Земя лъжа,измама
      пълзи, залива ни като смог,
      затрива мой мил народ!
      Дете крещи,птица пищи
      в усое,в зелена гора,
      предател на народ мучи,
      катобик разярен,о,не,свиня
      в свинарник рови,грухти,
      дребна душица,клюкар слухти!
      А там във Балкана лежи юнака
      прострелян нелепо от гад в трънака,
      месецът дори затъми,
      звездата на Ботев се скри!
      Скри се,но днес пак изгря
      в моята родна,свидна Земя-
      робска била,но има сила
      там на небето,изпила
      горчивият сок на съдбата,
      аз продължавам...борбата!

      Там високо във Балкана
      жив во веки той остана-
      буден ум, борец, бунтар,
      велик поет, любим, другар!
      Съдба ли бе това човешка?
      Дали не е на Господ грешка
      велики българи да мрат
      за чужда паплач, наша смрат?!
      Боли сърцето, но кръв няма,
      а искам правдата голяма
      България днес да залее,
      врагът чужд, наш да онемее.
      Във името на Ботев, Левски...
      бих направила на трески
      продажниците наши сиви,
      души без чест,мутри, горили!
      А там на Вола птиче пее,
      слънце жарко пече, грее,
      но на мен ми е студено!
      Стига -Стоп!Дайте-Зелено!
      Защо България се спира
      по пътя и нагоре, мира
      не дава се на души чисти
      със буден ум, борбени?!Глисти
      изяждат българското днес!
      О Боже, стига болка, стрес!
      Събудете се герои,
      с вик раздирам нощта, мои
      братя мили и сестри!
      Ти чуждица, мръсна сган-умри!
      А продажници вий клети
      не за вас са тез куплети,
      дето майчино погазихте
      и на Дявола в крака лазите.
      Посегнахте на мой народ,
      обричате го на хомот,
      заради лична вам изгода!
      Не се предавам,ще се боря! Мога.
       
      Прости ми, Ботев, че не мога
      да те защитя до край,
      прости ми, но Родината ми,
      вече не е оня рай!
      Поганци газят род, земя
      на Аспарух и Симеон, нима
      ще си изчезнем от света
      поциганени без слова,
      погазили език, култура,
      със бели денс кючек, халтура…?!
      Прости ми, Ботев, но не мога
      с простотията да се преборя,
      от глад или от що за Бога,
      българинът се предаде,боря
      се но защо ли, докога,
      неразбрана съм, сама?
      Дай ми сили и кураж,
      не секира, не мираж….
      Искам да ме подкрепиш,
      над мен, народа мой да бдиш.
      Прати ми, Ботев, блага вест,
      таквиз кат мен са малко с чест
      и задушаваме се, братко!
      По чело те целувам  сладко.
      Българка ще си остана,
      макар от своите презряна!
       
       


      sekirata Na Hristo Botev


      sekirata Kude si Botev
       
       
      sekirata Na velikia Botev  - Jiv si ti !
       
       
       
      sekirata Poklon pred podviga na Hristo Botev
       
       


      sekirata Tursia duha na Hristo Botev
       


      sekirata recetira "Borba" na Hristo Botev


      Духът на Ботев не умира,
      но лошото във теб прозира,
      човече злобен, завистлив,
      а искаш Господ милостив!
      Плюеш по Ботев наш герой,
      не си българин, не си свой,
      а платена си душица,
      крадеш със циганина жица,
      но жица туй не е, а е Бъгария,
      която Господ пази, слави я!


      стихове  клипове за Христо Ботев А.Х.Т.  sekirata cekupama
       
    • от Анита Христова Трифонова
      ЗДРАВИТЕ МАЙКИ И БАЩИ ЗАРЯЗАЛИ ДЕЦАТА СИ НЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЯТ, НО ГОСПОД ЯВНО НЕ ГИ ИСКА, НЕ ИСКА  ДА СИ ГИ ВЗЕМЕ, ДА СЕ ИЗМЪРСИ С ТЯХ!

      sekirata Edno dete v domut razplakah

       
      СВЕТЛИН – СВЕТЛО ИМЕ,
      НО ПРОДАДЕ СЕ НА ДЯВОЛА
      ПОД ПРЕДЛОГ, ЧЕ МАЙКА СИ ОБИЧАШ!
      ИВАН – ХРИСТИЯНСКО ИМЕ,
      НО ПРОДАДЕ СЕ НА ДЯВОЛА
      ПОД ПРЕДЛОГ –ЖЕНА СИ НЕ ОБИЧАШ!
      НО ДЪЩЕРИТЕ СИ И ДВАМАТА ЗАБРАВИХТЕ
      НА ЕДНА СТАРИЦА ГИ ОСТАВИХТЕ!
      ПОНЕ МОМЧЕТО СЕ СПАСИ,
      ДЯВОЛСКИЯТ ОГЪН ЗАГАСИ,
      С ВОЛЯ СИЛНА, СИЛЕН ДУХ
      СТОРИ ДЯВОЛА НА ПРАХ И  ПУХ!
      ДРУГОТО Е ИЗИГРАНО,
      КАТО МНОГО ПО-ГОЛЯМО
      ОТ ЗЛИ ХОРА ЗАВИСТНИЦИ,
      ЖЕНИ ЗЛОБНИ,ЧАЛГАРИЦИ!
      НАИВНО Е И ЗА ПАРИ
      ЗАТРИ ЗДРАВЕ, СЕБЕ СИ!
      А „СЕМКАТА” Е ОЩЕ МАЛКО
      ДЕТЕ С ХАРАКТЕР, МНОГО ЖАЛКО
      АКО СЪЩАТА СЪДБА ПОЕМЕ,
      ЛОШОТО ОТ МАМА, ТАТЕ ВЗЕМЕ!
      ПЪРВИ ЮНИ- ПРАЗНИК НА ДЕТЕТО,
      СЪРЦЕТО ДАВА ПАК ЗАЕТО,
      ПУЛСА БАВЕН, СЯКАШ СПИРА,
      ЧОВЕКЪТ В МЕНЕ ПРОВОКИРА!
      НО С МИСИЯТА СИ ЩЕ СЕ СПРАВЯ,
      ЛОШОТО НЕ ЩЕ ЗАБРАВЯ,
      ГОСПОД НЕКА ПРАВО СЪДИ
      БАЩИТЕ  НЕЧОВЕЦИ, ЛУДИ!

       

    • от Анита Христова Трифонова
      Два метра разстояние, не два, двеста метра аз ти давам - авторово  А.Х.Т. sekirata cekupama
      Два метра разстояние - не два!
      Двеста метра аз ти давам
      и не ще се заразя,
      запомни -Аз тук  оставам.
      Два метра, що пък да са нещо,
      когато те горят,  горещо
      под краката ти е, палят
      те с трески от ясен, не те жалят
      и Митковците защитени
      развихрени на метри, гени -
      това ли са, или пък страх?!
      Бля,бля...приказки, духовен глад!
      Човечност няма, сестро, брат!
      поезия клипове  А.Х.Т. sekirata cekupama
       
×
×
  • Добави ново...