Премини към съдържанието
  • публикации
    1081
  • коментари
    105
  • прегледи
    5857

ИЗГУБЕНИ МЕЧТИ

ИЗГУБЕНИ МЕЧТИ

 

Обичаше да гледа през прозореца. Не че виждаше нещо, а просто така да е широко, просторно пред очите и . Стаята и беше омръзнала и знаеше с най малка подробност всеки предмет къде му бе мястото и със затворени очи можеше да стигне до него, да го пипне. Имаше нужда да пипне нещо живо, истинско. Всички около нея и се струваха мъртъвци -хора обречени , затворени в черупките си, виждащи само на сантиметри пред носа си. Хора, които и отмъщаваха всеки избрал си за нещо. Нали бяха живи все пак.Това навярно им беше обяснението пред собствената им съвест. А то съвестта не всеки я имаше, не му се отдава на всеки да бъде честен, порядъчен и добър в днешното зло време -епохата на антихриста.Прокара длан по стъклото на прозареца, усети гладката му повърхност и се запита защо живота не е толкова гладък като него. Веднага бързият и ум отговори, че такъв живот би бил и чуплив, като стъклото. Грешка или не, недостатък, болест ли, но много мислеше, разсъждаваше, затормозяваше мозъка си и без това претрупан с голяма информация за твърде малкото години живот, които живя и живее насила. И днес времето беше слънчево, но в душата и валеше. Валеше от оня дъжд, който се превръщаше в лед. Беше студена, много студена от злото, което се беше вкопчило в нея още от дете, когато по чудо я спасиха от онази страшна болест, която и днес мори старо и младо. Три буквички, но силни. Всъщност тя беше тази зодия, пак с тези три букви. Надяваше се на шанс някакъв. Знаеше, че съдбата си никой не може да промени, дори лекарите които в краен случай допираха до разни гледачки и ясновидки. Знаеше че силата на духа помага, променя нещата, но за кратко време и за крехкото си тяло и психика твърде силни удари бе понесла и то вкупом, като по поръчка. Млада беше, а имаше чувство, че е старица. Оня човек все още беше жив, не бе погубил само нея. Той и хората му още вилнееха в името на парите, но за тях нямаше лоша карма, зла съдба, съд . Сети се за Ботевата мисъл - "Бог не наказва когото мрази". Запита се дали наистина не е така. Тя просто искаше така да живее, да работи това, което и е приятно, искаше да бъде себе си без да бърка нечии интереси. Беше честна с всичките, а те злобееха и и го казваха в очите сякаш тя беше виновна, че е много красива, достатъчно талантлива и наивно добра. Никой не избира родителите си, нито пък майка си , която каквато и да е не знае какво дете ще роди - красиво, умно или напротив. Но едно беше сигурно - "Роди ме мамо с късмет и ме хвърли на смет ". Късмет имаше дори когато оживя след тежките две операции в детството си. Късмет имаше и в работата си, късмет имаше и в любовта, но някъде нещо сгафи и се намеси съдбата ли ? Може би. Искаше много или напротив - искаше малко и бе твърде наивна, добра. Красотата - тя и пречеше най много. Но какво трябваше да стори със себе си, че да не буди завист, злоба от другите момичета и жени, които даваха купища пари да се разкрасяват. Какво трябваше да стори със себе ,че и тя да има вярна приятелка, която да я цени , а не използва. Тя знаеше,че мъжете бягат от такива красавици, като нея, гледат на тях, като кукли само за удоволствие. Дори да имаше други ценни качества красотата и всичко затъмяваше, а и страхът на силният пол . Не ми трябва красива съпруга, че да се заглеждат по нея и да се чудя как да я опазя. Това и беше повтаряно от доста мъже кандидат приятели. Тези обикновените момичета, жени, те бяха щастливките. Те не бяха различни, те се сливаха с останалите дори с елементарщината си на вътрешното си съдържание, но...бяха търсени. Те не предизвикваха завист, злоба...С тях мъжете се чувстваха силни и красиви. Мъжка психика, повече от тъпа си мислеше и без да се усети удари с юмрук по рамката на прозореца. Ръката я заболя, но повече я болеше вътре, душата и, която беше смъртоностно ранена. След толкова много късмет изведнъж всичко се обърна. Съдба? Магия? Завист и злоба? Манипулация? Беше промита и тя не знаеше как стана, и защо хора го правят на хора. Та те дори искаха тя да се откаже от майка си, което звучи страшно. Тя не се разбираше с майка си от детството си още и те знаеха това. Те, те които търсеха точно такива момичета за опитни зайчета и манипулиране. Съзнаваше всичко сега, но беше късно, много късно.Така както и създадоха името, славата, така я сринаха за дни и то с тези пари и средства, които са взимали от нея.Това просто беше тактика, начин на работа на тези хора, на печелене на пари. И защо не след като в тази държава всичко се позволява и купува. За тях съществуваха само парите и бизнеса . Никакви душевни ценности, никакъв срам, страх от Бога дори нямаха. Играеха си с човешките души, като нейната, но погубваха и близките, роднините на жертвите си. Да няма нишката...А кои бяха, ставаха жертви? Такиви като нея, които просто не бяха родени за този начин на живот, който те определяха. Не можеше да се бори, знаеше че ще загуби. Сама нищо не може да направи. В Родината и е така - мърмори народа, но не се сдружава. И пак се сети за -"Задружна дружина, планина повдига". Нещо я избиваше на романтика и не че не е романтичка, но сега в повече и дойде.
Една жена се бореше с кофите за боклук навън и тя се сети за майка си. Жената наистина приличаше на майка и. Защо бягаше от нея, защо се срамуваше от себе си, от майка си ли ? Това не беше си го изяснила. Каквото е казвала майка и тя винаги правеше точно обратното, но не от инат. Просто искаше самостоятелност. Да се докаже. Майка и беше силна, властна, волева жена и това я подтискаше. Искаше да се освободи от това обсебване. И стана, така стана, че от голямото и желание за живот и самостоятелност нищо не остана. Измамена , излъгана от всички - абсолютно всички. Така си мислеше. Роднините не ги признаваше, защото всичко измерваше в пари. Така я научи животът в големият град там сред акулите. А роднините и нямаха пари, те бяха никои. Възгордя се, прекали с исканията си от живота, от тези които и даваха, а взимаха от нея тройно. Знаеше го, но не се усещаше, като че ли течението я влачеше. Нееднократно и близките и бяха заплашвани заради нея, а самата тя просто беше обречена. Не, не бе секта, а нещо по страшно. Нещо , което и сега съществува там, където други, като нея са опитните зайчета. Е, сега тя беше на свобода, но не е вярно, тази свобода е мнима. Да се спаси от тази мнима свобода бе най трудното за нея. Навсякъде вратите и се затваряха, достатъчно бе оплюта, посрамена с повод и без. Физически бе на предела. Чу свирка на влак. Мина и през ума нещо лошо- да тръгне за там. После спря тази салудничава мисъл и погледна надолу през прозореца. Виеше и се свят, нямаше смелост, а и не виждаше смисъл. Знаеше че това го искат те,онези които обират всячески, погубват такива като нея и искат да няма следи. Знаеше че ще докаже с това, че е по слабата от тях. Знаеше, но вече и бе писнало. Толкова огорчение, измама, грубост, насилие беше видяла, преживяла, на толкова фалшиви хора е вярвала. Нима наивността и я погуби. Само това оставаше да е - съдбата и нейната наивност, както и от малка отвращението и от дома, от родният град, от семейството и, което не помнеше.Телефонът не спря да звъни, но не го вдигаше. Знаеше че пак я търсят измамници и мошенници. Знаеше че парите в днешно време са в тези хора. А тя нямаше пари, работа, името и бе сринато, здравето още повече, погрозняваше. Изкушаваше се, но намери сили и излезна навън. Времето бе слънчево, но не толкова топло. Тичаше с все сили, докато стигна парка. Седна под едно дърво и се сви, като изплашено зайче. Искаше да плаче, не, искаше да вика, но разбра че няма глас. Гласът и не я слушаше, сърцето също. От малка си имаше проблеми и с него. Започна да рови в пръста около дървото. Търсеше. Самата тя не знаеше какво. Спря в един миг, когато видя човек срещу нея.
-Какво правиш, момиче? Добре ли си?
-Оставете ме сама! Какво ви преча? На всички преча. Преча че ме има, че съм жива...
-Не изглеждате добре. Искам да ви помогна.
-А, имало и добри хора! И с какво ще ми помогнете, и как? С пари? Малко хора ги имат, няма значение по какъв начин, но когато ти ги дават ти взимат здравето и живота в замяна. Вашият Господ позволява това. Аз обичах, вярвах, трудих се честно, сега нямам и надежда. В кого, в какво ? Ограбена съм всячески, измамена, срината. Къде е Господ, къде е държавата? Има ли я ?
-В депресия сте , момичето ми. Имате нужда от помощ, от лекар.
-Така ли? И какво правят лекарите? Като малка ме спасиха, но сега , когато бъркам нечии интереси ме...
-Позволи ми да те прегърна и да ти помогна. За мене си дете, много по млада си. Аз няма да искам това, което всички от теб са искали. Само това са виждали в теб и по лошото е ,че ти си го разбрала .
Тя се остави да бъде водена от непознатия . Нямаше значение накъде. Поне сама поиска това, а не като преди....когато никой нищо не я питаше, а само изпълняваше. Заради това, което обичаше да прави - работата си, трябваше да прави неща, които я убиваха и стигна до тук - абсолютен срив и мнима свобода. Осъзнаваше го и какво? Чакаше чудото. Надяваше се......

Болката кой ще отнеме,
щом сърцето плаче, стене?!
Кой убийците ще спре
и на твоето дете?!

 

http://vbox7.com/play:04e8dcf3

 

28 март 2020.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      Духът на Ботев топли, сгрява - музика текст стихове за Христо Ботев - А.Х.Т. sekirata cekupama


       
       
      sekirata Prirodata brani si pravata
       
      sekirata Subudi se narod moi
       
      sekirata Plache Zemiata
       
      5G kulite
      Лято беше,
      писък на птица,
      нейде  виеше вълчица,
      изстрел и куршум в целта,
      падна Ботев във калта –
      кал от зли души, бедни
      и за наш народу вредни!
      Героят те не измърсиха,
      въпреки че се покриха.
      Неразбран остана той,
      непризнат, един копой
      дръпна спусъка и край.
      Бог прие героят в рай!
      Седя на камъка студен,
      Ботев вперил поглед в мен,
      небитието оживява,
      духът на Ботев топли, сгрява.
      Балканът плаче, слънце грее,
      дали звездата ще изгрее
      на тоз народ изстрадал, мой,
      без Ботев – революционер, герой!

      стихове музика текст изпълнение- Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
       
    • от Анита Христова Трифонова
      ВТОРИ ЮНИ -ДЕН НА ХРИСТО БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ стихове и клипове авторово на Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

      "Мечти мрачни, мисли бурни
      са разпнали душа млада...
      -----
      Често, брате, скришом плача
      над народен гроб печален;
      но кажи ми, що да тача
      в тоя мъртъв свят коварен?"
      Христо Ботев

      Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г.-/стар стил/ в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. — вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на вр. Вола във Врачанския балкан.

      Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума: БОРБА! Борбата за Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най- общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална експлоатация. Това е време, в което личната съдба е само едната страна на народното нещастие, защото се касае за унищожението на една нация, за лишаването на един народ от всички форми на самостойно държавно съществуване, за собствено културно развитие.
      А историята се повтаря… НО къде е Ботев?!!!

      На Вола нека птичка пее
      и Дяволът да онемее!
      Дървето, храстите, листата,
      гората, птиците, полята,
      всичко прегръщам и се моля-
      Ботев,нека да е твоя воля!
      Събуди народ изстрадал,
      завърни народ избягал.
      Дай му сили,вяра, мощ,
      ако трябва пищов, нож!


      Който не ми вярва ако ще,
      сърце ми болката ще изреве
      и ще проклина ,че се е родило
      да страда да търпи и гнило
      общество, порядки разни,
      и продажници омразни!

      ВСИЧКО СЕ ПРОДАВА
      А БЪЛГАРИЯ ВСЕ СТРАДА,
      СТРАДАТ И ТАКИВА КАТО МЕН
      И ДОРИ ДА ПЛАЧАТ ВСЕКИ ДЕН
      НЯМА КОЙ ОРЪЖИЕ ДА ХВАНЕ,
      ВСИЧКО СИ ОСТАВА КАТО ЛАНИ....
      "Бог не наказва когото мрази!"-
      каза го Ботев и отсече,
      а днес и секирата рече-
      Очи плачат, душа стене,
      затънали сме вси до колене,
      за троха хляб треперим днес
      и чакаме от някъде добра вест.
      Стоим и молим се
      за дни по добри,
      но нищо не вършим,
      бием се в гърди,
      кой какво имал,
      кой взел, кой дал,
      танцьори нещастни сме
      в маскиран бал.
      Стоим и молим се
      за помощ отдалеч,
      примирени, не борим се,
      търпиме сеч,
      боледуваме и полудяваме,
      купуваме се и се продаваме!
      Парата във култ издигаме,
      не се раждаме, умираме
      отчаяни, мачкани до последен дъх.
      Българинът можеше да бъде пръв!
      Можеше, но не можа да сколаса
      да дигне глава, змия опаса
      бедно сърце, изстрадало, клето.
      Кой наложи нам това вето?!
      Нима Ботев не ни показа...?
      Нима Левски не ги смаза
      онези чужди, бедни душици
      предатели наши за дребни парици?
      Сирените вият,
      юнско слънце пече,
      в гърди се бият човеци менте.
      Къде си Ботев,
      събуди се, стани,
      дай сила, надежда
      и нам поведи
      по нов път чист,
      дай любов и мощ
      на народ омагьосан
      от едно време йощ.
      Сълзи си сбирам,
      за кой път умирам,
      с душа раздрана
      Балкан ще хвана,
      с животните, с птиците
      ще живея там,
      ще ме разберат по добре. Знам.
       
      Ти си във мен, аз съм във теб
      заразена от твоята борбеност, дух
      и днес втори юни плача за теб,
      двойници имал си,заболя ме,чух…
      Робството турско и американско ,
      мъката,болката ,теглото канско,
      няма го нийде по белия свят,
      скараха ни дори с руския брат!
      Ти помниш, знаеш всичко от тогаз,
      в тъмното светеше и издигаше глас,
      но и на тебе видяха ти сметката,
      оживява в мене на Вола гледката!
      Чалми разни,чуждица омразни,
      луди,зомбирани и продажни
      души празни  ни дирижират,
      геноцид  на тепсия сега ни сервират!
      И днес както винаги викам те аз,
      изпитвам болка и студ, мраз,
      няма ли как, как да възкръснеш
      и мозъци болни с куршум да пръснеш?
      Падам и ставам, свалена,не повалена,
      на теб вярна оставам над пошлото извисена!
       

      Ти едничък ми остана,
      но как да хвана днес Балкана,
      свободата си как са запазя,
      честта и името си да опазя?
      Сред чуждица аз живея,
      как да пея, да се смея,
      неразбрана си оставам,
      падам, ставам, не се давам!
      Да целуна твойто чело
      па дори на сън и смело
      в този ден да се изправя
      искам, няма да оставя
      твой завет и мъдро слово.
      Не искам нищо наготово!
      Приспаха те во век предатели,
      предадоха те и приятели
      и"ней"дори не бе ти вярна,
      съдба злочеста и коварна!
      Само в тебе вярвам,братко,
      ще го кажа точно,кратко-
      Приеми ме в твоя свят,
      дай ми сила,дух корав!
      Не ще спра да се боря,
      не ще хленча и се моля,
      не ще спра да пея,сричам,
      по Ботевски да те обичам!
       
      Седя на прага, търся те с очи,
      знам няма те,о, Господи!
      Ботев, няма те и теб,
      Левски…всичките по ред.
      Отдадохте живота свой
      за страхлив и търпелив народ,
      до кръв останахте му верни в бой
      и защитихте вяра,род!
      Радецки пори днес водите
      на Дунав, мои са мечтите,
      а Вола пее свойта песен,
      о,Ботев, лято не е , есен
      опари ни като листа,
      зависими сме и деца
      на славния хан Аспарух,
      пълним нечий чужд търбух.
      Зомбирани и омагьосани,
      заклеймени и жигосани,
      като в магия черна, зла.
      Къде си Ботев, дай ръка
      на братя свои и сестри,
      във бой последен поведи!


      Слънце пече, вятър няма
      във родна Земя лъжа,измама
      пълзи, залива ни като смог,
      затрива мой мил народ!
      Дете крещи,птица пищи
      в усое,в зелена гора,
      предател на народ мучи,
      катобик разярен,о,не,свиня
      в свинарник рови,грухти,
      дребна душица,клюкар слухти!
      А там във Балкана лежи юнака
      прострелян нелепо от гад в трънака,
      месецът дори затъми,
      звездата на Ботев се скри!
      Скри се,но днес пак изгря
      в моята родна,свидна Земя-
      робска била,но има сила
      там на небето,изпила
      горчивият сок на съдбата,
      аз продължавам...борбата!

      Там високо във Балкана
      жив во веки той остана-
      буден ум, борец, бунтар,
      велик поет, любим, другар!
      Съдба ли бе това човешка?
      Дали не е на Господ грешка
      велики българи да мрат
      за чужда паплач, наша смрат?!
      Боли сърцето, но кръв няма,
      а искам правдата голяма
      България днес да залее,
      врагът чужд, наш да онемее.
      Във името на Ботев, Левски...
      бих направила на трески
      продажниците наши сиви,
      души без чест,мутри, горили!
      А там на Вола птиче пее,
      слънце жарко пече, грее,
      но на мен ми е студено!
      Стига -Стоп!Дайте-Зелено!
      Защо България се спира
      по пътя и нагоре, мира
      не дава се на души чисти
      със буден ум, борбени?!Глисти
      изяждат българското днес!
      О Боже, стига болка, стрес!
      Събудете се герои,
      с вик раздирам нощта, мои
      братя мили и сестри!
      Ти чуждица, мръсна сган-умри!
      А продажници вий клети
      не за вас са тез куплети,
      дето майчино погазихте
      и на Дявола в крака лазите.
      Посегнахте на мой народ,
      обричате го на хомот,
      заради лична вам изгода!
      Не се предавам,ще се боря! Мога.
       
      Прости ми, Ботев, че не мога
      да те защитя до край,
      прости ми, но Родината ми,
      вече не е оня рай!
      Поганци газят род, земя
      на Аспарух и Симеон, нима
      ще си изчезнем от света
      поциганени без слова,
      погазили език, култура,
      със бели денс кючек, халтура…?!
      Прости ми, Ботев, но не мога
      с простотията да се преборя,
      от глад или от що за Бога,
      българинът се предаде,боря
      се но защо ли, докога,
      неразбрана съм, сама?
      Дай ми сили и кураж,
      не секира, не мираж….
      Искам да ме подкрепиш,
      над мен, народа мой да бдиш.
      Прати ми, Ботев, блага вест,
      таквиз кат мен са малко с чест
      и задушаваме се, братко!
      По чело те целувам  сладко.
      Българка ще си остана,
      макар от своите презряна!
       
       


      sekirata Na Hristo Botev


      sekirata Kude si Botev
       
       
      sekirata Na velikia Botev  - Jiv si ti !
       
       
       
      sekirata Poklon pred podviga na Hristo Botev
       
       


      sekirata Tursia duha na Hristo Botev
       


      sekirata recetira "Borba" na Hristo Botev


      Духът на Ботев не умира,
      но лошото във теб прозира,
      човече злобен, завистлив,
      а искаш Господ милостив!
      Плюеш по Ботев наш герой,
      не си българин, не си свой,
      а платена си душица,
      крадеш със циганина жица,
      но жица туй не е, а е Бъгария,
      която Господ пази, слави я!


      стихове  клипове за Христо Ботев А.Х.Т.  sekirata cekupama
       
    • от Анита Христова Трифонова
      ЗДРАВИТЕ МАЙКИ И БАЩИ ЗАРЯЗАЛИ ДЕЦАТА СИ НЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЯТ, НО ГОСПОД ЯВНО НЕ ГИ ИСКА, НЕ ИСКА  ДА СИ ГИ ВЗЕМЕ, ДА СЕ ИЗМЪРСИ С ТЯХ!

      sekirata Edno dete v domut razplakah

       
      СВЕТЛИН – СВЕТЛО ИМЕ,
      НО ПРОДАДЕ СЕ НА ДЯВОЛА
      ПОД ПРЕДЛОГ, ЧЕ МАЙКА СИ ОБИЧАШ!
      ИВАН – ХРИСТИЯНСКО ИМЕ,
      НО ПРОДАДЕ СЕ НА ДЯВОЛА
      ПОД ПРЕДЛОГ –ЖЕНА СИ НЕ ОБИЧАШ!
      НО ДЪЩЕРИТЕ СИ И ДВАМАТА ЗАБРАВИХТЕ
      НА ЕДНА СТАРИЦА ГИ ОСТАВИХТЕ!
      ПОНЕ МОМЧЕТО СЕ СПАСИ,
      ДЯВОЛСКИЯТ ОГЪН ЗАГАСИ,
      С ВОЛЯ СИЛНА, СИЛЕН ДУХ
      СТОРИ ДЯВОЛА НА ПРАХ И  ПУХ!
      ДРУГОТО Е ИЗИГРАНО,
      КАТО МНОГО ПО-ГОЛЯМО
      ОТ ЗЛИ ХОРА ЗАВИСТНИЦИ,
      ЖЕНИ ЗЛОБНИ,ЧАЛГАРИЦИ!
      НАИВНО Е И ЗА ПАРИ
      ЗАТРИ ЗДРАВЕ, СЕБЕ СИ!
      А „СЕМКАТА” Е ОЩЕ МАЛКО
      ДЕТЕ С ХАРАКТЕР, МНОГО ЖАЛКО
      АКО СЪЩАТА СЪДБА ПОЕМЕ,
      ЛОШОТО ОТ МАМА, ТАТЕ ВЗЕМЕ!
      ПЪРВИ ЮНИ- ПРАЗНИК НА ДЕТЕТО,
      СЪРЦЕТО ДАВА ПАК ЗАЕТО,
      ПУЛСА БАВЕН, СЯКАШ СПИРА,
      ЧОВЕКЪТ В МЕНЕ ПРОВОКИРА!
      НО С МИСИЯТА СИ ЩЕ СЕ СПРАВЯ,
      ЛОШОТО НЕ ЩЕ ЗАБРАВЯ,
      ГОСПОД НЕКА ПРАВО СЪДИ
      БАЩИТЕ  НЕЧОВЕЦИ, ЛУДИ!

       

    • от Анита Христова Трифонова
      Два метра разстояние, не два, двеста метра аз ти давам - авторово  А.Х.Т. sekirata cekupama
      Два метра разстояние - не два!
      Двеста метра аз ти давам
      и не ще се заразя,
      запомни -Аз тук  оставам.
      Два метра, що пък да са нещо,
      когато те горят,  горещо
      под краката ти е, палят
      те с трески от ясен, не те жалят
      и Митковците защитени
      развихрени на метри, гени -
      това ли са, или пък страх?!
      Бля,бля...приказки, духовен глад!
      Човечност няма, сестро, брат!
      поезия клипове  А.Х.Т. sekirata cekupama
       
×
×
  • Добави ново...