Премини към съдържанието
  • публикации
    1081
  • коментари
    105
  • прегледи
    5857

ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ НА ЗЕМЯТА

ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ НА ЗЕМЯТА

spacer.png

 

Беше си избрала нослето.Онова детско чипо носле,което той така харесваше.Опита се да я прогони, махна няколко пъти с ръка,но не успя.Страхуваше се да не причини болка на Жанет.Беше на ясно и не само на него,че Жанет можеше и да не се събуди вече, но...Ревнуваше любимата си дори сега, когато беше в това състояние,дори от тази тъй красива пеперуда,кой знае от къде дошла.Цялото му внимание беше насочено към леглото и спящата красавица в него.Не му се занимаваше с тази пеперуда, но тя беше толкова нахална,толкова колкото можеше да бъде едно насекомо.Приемаше го, все пак това не беше муха.Прозорецът беше широко отворен,но пеперудата не искаше да излезне навън, обикаляше упорито нослето на Жанет.За последен път замахна и се опита да я прогони от стаята и ...успя.Две денонощия дремеше на стола и чакаше, какво чакаше и той не знаеше,защото силите му, надеждите му вече се губеха.Говореше толкова много, толкова много,колкото никога досега не беше говорил.Жанет спеше непробудно, беше в някакъв друг свят,който само тя виждаше и явно там и харесваше.Но той, той не можеше без нея тук, тук на Земята.Тя трябваше да се събуди, трябваше. Дори пропя, той, който през живота си никога не бе пял, не обичаше. Не обичаше и да танцува,но ако имаше как тук би и потанцувал само, за да отвори очи. Жанет безмълвно лежеше.Същинска спяща красавица.Как не беше оценил досега това съкровище.Защо ли сега, когато я губеше любовта му се засили. Не, не просто засили, той изгаряше.Не искаше да живее без любимата си, тя трябваше да се събуди.Трябваше.
-Момче,време е вече да се приберете у дома и да помислите за себе си.Вижте на какво приличате.Трябва да поспите малко.Това вашето тук на стола не е сън.
-Да, разбира се, тръгвам, но кой ще остане до нея, кой ще и говори?
-Приберете се,моля ви и се молете. Молете се за вашата Жанет да се събуди.Никой не знае кога и дали ще стане това, трябва да сте на ясно,но каквото можахме сторихме.Ние всички сме деца на природата, някои казват на Бога и не разполагаме със себе си така както тя с нас.Тя която ни е създала.Само тя има право да ни прекъсне земния живот,само тя-създателката.Такива, като вашата Жанет,които сами посягат на живота си,виждате как са наказани.Но наказват и близките около себе си които ги обичат.
Когато излезна навън нямаше сили да поеме пеша по пътя за в къщи.Седна на първата пейка в алеята.Изведнъж пак тази пеперуда.Този път кацна на рамото му.Опита се да я хване, но дали беше същата. На няколко пъти не успяваше. Имаше чувство,че полудява или самият той се изнася от този свят и витае някъде.Ощипа се,за да се увери,че е жив, че е земен.Но пеперудата...Тя дали беше само една пеперуда? Не искаше и не можеше повече да мисли.Остави я да си каца и отлита от рамото му, докато и омръзна. Изпуши няколко цигари и пое към къщи.
Скочи във съня си.Беше целият потен,а в ушите му някакъв познат шум наподобяващ цъкане на часовник.Погледна часовника.Беше полунощ.Стана от леглото и без да мисли отвори чекмеджето на масата.Там беше часовника на Жанет.Беше повреден.Тя го захвърли по тази причина.Какво ли не си помисли в този момент.Направи си кафе и зачака утрото.Беше решил да поправи часовника.
-Много искам този часовник пак да работи.Има ли такъв шанс?
-Не мога да ви отговоря със сигурност.Повредата не е голяма, просто липсва една част.Ще видя дали имам такава.Елате довечера.
Денят беше ужасен, тягостен.Нещо го караше да отиде пак при Жанет,но бе решил,че без часовника няма да иде.Защо се хващаше в тези на глед дребни неща и той не знаеше,но нещо го караше да прави така.Обикаляше улиците цял ден,докато стана време да отиде при часовникаря.
-Имаш късмет, момче, намерих частта. Една е, единствена,случайно останала. Знаеш какъв часовник си ми донесъл,нали?
-Не, не знам. Не знам приятелката ми от къде го има и от кога.Плачеше много, когато се счупи.Оплака ми се ,че спряла да сънува майка си, откакто счупила часовника. Раздели се с него насила.Каза ми,че го е носила на часовникари,но не го приемали.Какъв е и от къде е не знам, криеше от мен.
-Заповядайте!Часовникът е готов. Мисля ,че вече няма да имате проблем с него.Разбира се не вечно.Нищо вечно няма .
-Благодаря! Златни ръце имате .
-Няма защо, просто късметът е ваш.Намерих частта.Навярно вие трябваше да поправите този часовник.
Часовникарят се усмихна и леко замислен изпрати клиента си.
Заваля дъжд-силен,пороен. Нямаше време дори за такси, така си мислеше той все още влюбеният в спящата красавица.Тичаше в дъжда.Часовникът беше в джоба на дрехата му,близко до сърцето.Когато пристигна при Жанет целият беше мокър, но часовникът сух. Постави го до главата и и зачака. Вярваше в чудото,усещаше,че ще стане.В съзнанието му изплуваха много неща от последната му среща с Жанет. Удари се в главата и падна на колене. Плачеше и се молеше на нея, на часовника даже. Дори майка и викаше от отвъдното.Така паднал на пода мокър до леглото на Жанет усети лек шум. Гледаше като в мъгла. Сънуваше ли? Клепките на Жанет помръдваха,ръката и трепна, точно тази, която беше от страната на часовника. В този миг той забрави за всичко. Скочи на крака. Втрещено гледаше Жанет и не смееше да я докосне. Забрави за лекарите, които нахлуха в стаята и гледаха него, не толкова нея.
-Момче, стана чудо.Има неща,които ние лекарите не можем да направим.
Жанет се размърда и когато отвори очи най напред погледна часовника. Не говореше, само се усмихваше.Протегна ръка към Люсиен,който плачеше. Този път от щастие.
Той целуваше ръката и. Обещаваше и най голямото щастие,което можеше да и даде. Когато се обърна да избърше сълзите си,на ръката на Жанет видя пеперудата. Нима беше същата? Пеперудата, като че ли пиеше сълзите му по ръката на Жанет.
-Миличка, ще те изпишат и ще живеем у дома. Вече пак ще сънуваш майка си, сигурен съм. Обещавам ти цялото щастие на Земята. 

 

28 март 2020.,Плевен

Анита Христова Трифонова



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      Духът на Ботев топли, сгрява - музика текст стихове за Христо Ботев - А.Х.Т. sekirata cekupama


       
       
      sekirata Prirodata brani si pravata
       
      sekirata Subudi se narod moi
       
      sekirata Plache Zemiata
       
      5G kulite
      Лято беше,
      писък на птица,
      нейде  виеше вълчица,
      изстрел и куршум в целта,
      падна Ботев във калта –
      кал от зли души, бедни
      и за наш народу вредни!
      Героят те не измърсиха,
      въпреки че се покриха.
      Неразбран остана той,
      непризнат, един копой
      дръпна спусъка и край.
      Бог прие героят в рай!
      Седя на камъка студен,
      Ботев вперил поглед в мен,
      небитието оживява,
      духът на Ботев топли, сгрява.
      Балканът плаче, слънце грее,
      дали звездата ще изгрее
      на тоз народ изстрадал, мой,
      без Ботев – революционер, герой!

      стихове музика текст изпълнение- Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
       
    • от Анита Христова Трифонова
      ВТОРИ ЮНИ -ДЕН НА ХРИСТО БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ стихове и клипове авторово на Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

      "Мечти мрачни, мисли бурни
      са разпнали душа млада...
      -----
      Често, брате, скришом плача
      над народен гроб печален;
      но кажи ми, що да тача
      в тоя мъртъв свят коварен?"
      Христо Ботев

      Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г.-/стар стил/ в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. — вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на вр. Вола във Врачанския балкан.

      Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума: БОРБА! Борбата за Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най- общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална експлоатация. Това е време, в което личната съдба е само едната страна на народното нещастие, защото се касае за унищожението на една нация, за лишаването на един народ от всички форми на самостойно държавно съществуване, за собствено културно развитие.
      А историята се повтаря… НО къде е Ботев?!!!

      На Вола нека птичка пее
      и Дяволът да онемее!
      Дървето, храстите, листата,
      гората, птиците, полята,
      всичко прегръщам и се моля-
      Ботев,нека да е твоя воля!
      Събуди народ изстрадал,
      завърни народ избягал.
      Дай му сили,вяра, мощ,
      ако трябва пищов, нож!


      Който не ми вярва ако ще,
      сърце ми болката ще изреве
      и ще проклина ,че се е родило
      да страда да търпи и гнило
      общество, порядки разни,
      и продажници омразни!

      ВСИЧКО СЕ ПРОДАВА
      А БЪЛГАРИЯ ВСЕ СТРАДА,
      СТРАДАТ И ТАКИВА КАТО МЕН
      И ДОРИ ДА ПЛАЧАТ ВСЕКИ ДЕН
      НЯМА КОЙ ОРЪЖИЕ ДА ХВАНЕ,
      ВСИЧКО СИ ОСТАВА КАТО ЛАНИ....
      "Бог не наказва когото мрази!"-
      каза го Ботев и отсече,
      а днес и секирата рече-
      Очи плачат, душа стене,
      затънали сме вси до колене,
      за троха хляб треперим днес
      и чакаме от някъде добра вест.
      Стоим и молим се
      за дни по добри,
      но нищо не вършим,
      бием се в гърди,
      кой какво имал,
      кой взел, кой дал,
      танцьори нещастни сме
      в маскиран бал.
      Стоим и молим се
      за помощ отдалеч,
      примирени, не борим се,
      търпиме сеч,
      боледуваме и полудяваме,
      купуваме се и се продаваме!
      Парата във култ издигаме,
      не се раждаме, умираме
      отчаяни, мачкани до последен дъх.
      Българинът можеше да бъде пръв!
      Можеше, но не можа да сколаса
      да дигне глава, змия опаса
      бедно сърце, изстрадало, клето.
      Кой наложи нам това вето?!
      Нима Ботев не ни показа...?
      Нима Левски не ги смаза
      онези чужди, бедни душици
      предатели наши за дребни парици?
      Сирените вият,
      юнско слънце пече,
      в гърди се бият човеци менте.
      Къде си Ботев,
      събуди се, стани,
      дай сила, надежда
      и нам поведи
      по нов път чист,
      дай любов и мощ
      на народ омагьосан
      от едно време йощ.
      Сълзи си сбирам,
      за кой път умирам,
      с душа раздрана
      Балкан ще хвана,
      с животните, с птиците
      ще живея там,
      ще ме разберат по добре. Знам.
       
      Ти си във мен, аз съм във теб
      заразена от твоята борбеност, дух
      и днес втори юни плача за теб,
      двойници имал си,заболя ме,чух…
      Робството турско и американско ,
      мъката,болката ,теглото канско,
      няма го нийде по белия свят,
      скараха ни дори с руския брат!
      Ти помниш, знаеш всичко от тогаз,
      в тъмното светеше и издигаше глас,
      но и на тебе видяха ти сметката,
      оживява в мене на Вола гледката!
      Чалми разни,чуждица омразни,
      луди,зомбирани и продажни
      души празни  ни дирижират,
      геноцид  на тепсия сега ни сервират!
      И днес както винаги викам те аз,
      изпитвам болка и студ, мраз,
      няма ли как, как да възкръснеш
      и мозъци болни с куршум да пръснеш?
      Падам и ставам, свалена,не повалена,
      на теб вярна оставам над пошлото извисена!
       

      Ти едничък ми остана,
      но как да хвана днес Балкана,
      свободата си как са запазя,
      честта и името си да опазя?
      Сред чуждица аз живея,
      как да пея, да се смея,
      неразбрана си оставам,
      падам, ставам, не се давам!
      Да целуна твойто чело
      па дори на сън и смело
      в този ден да се изправя
      искам, няма да оставя
      твой завет и мъдро слово.
      Не искам нищо наготово!
      Приспаха те во век предатели,
      предадоха те и приятели
      и"ней"дори не бе ти вярна,
      съдба злочеста и коварна!
      Само в тебе вярвам,братко,
      ще го кажа точно,кратко-
      Приеми ме в твоя свят,
      дай ми сила,дух корав!
      Не ще спра да се боря,
      не ще хленча и се моля,
      не ще спра да пея,сричам,
      по Ботевски да те обичам!
       
      Седя на прага, търся те с очи,
      знам няма те,о, Господи!
      Ботев, няма те и теб,
      Левски…всичките по ред.
      Отдадохте живота свой
      за страхлив и търпелив народ,
      до кръв останахте му верни в бой
      и защитихте вяра,род!
      Радецки пори днес водите
      на Дунав, мои са мечтите,
      а Вола пее свойта песен,
      о,Ботев, лято не е , есен
      опари ни като листа,
      зависими сме и деца
      на славния хан Аспарух,
      пълним нечий чужд търбух.
      Зомбирани и омагьосани,
      заклеймени и жигосани,
      като в магия черна, зла.
      Къде си Ботев, дай ръка
      на братя свои и сестри,
      във бой последен поведи!


      Слънце пече, вятър няма
      във родна Земя лъжа,измама
      пълзи, залива ни като смог,
      затрива мой мил народ!
      Дете крещи,птица пищи
      в усое,в зелена гора,
      предател на народ мучи,
      катобик разярен,о,не,свиня
      в свинарник рови,грухти,
      дребна душица,клюкар слухти!
      А там във Балкана лежи юнака
      прострелян нелепо от гад в трънака,
      месецът дори затъми,
      звездата на Ботев се скри!
      Скри се,но днес пак изгря
      в моята родна,свидна Земя-
      робска била,но има сила
      там на небето,изпила
      горчивият сок на съдбата,
      аз продължавам...борбата!

      Там високо във Балкана
      жив во веки той остана-
      буден ум, борец, бунтар,
      велик поет, любим, другар!
      Съдба ли бе това човешка?
      Дали не е на Господ грешка
      велики българи да мрат
      за чужда паплач, наша смрат?!
      Боли сърцето, но кръв няма,
      а искам правдата голяма
      България днес да залее,
      врагът чужд, наш да онемее.
      Във името на Ботев, Левски...
      бих направила на трески
      продажниците наши сиви,
      души без чест,мутри, горили!
      А там на Вола птиче пее,
      слънце жарко пече, грее,
      но на мен ми е студено!
      Стига -Стоп!Дайте-Зелено!
      Защо България се спира
      по пътя и нагоре, мира
      не дава се на души чисти
      със буден ум, борбени?!Глисти
      изяждат българското днес!
      О Боже, стига болка, стрес!
      Събудете се герои,
      с вик раздирам нощта, мои
      братя мили и сестри!
      Ти чуждица, мръсна сган-умри!
      А продажници вий клети
      не за вас са тез куплети,
      дето майчино погазихте
      и на Дявола в крака лазите.
      Посегнахте на мой народ,
      обричате го на хомот,
      заради лична вам изгода!
      Не се предавам,ще се боря! Мога.
       
      Прости ми, Ботев, че не мога
      да те защитя до край,
      прости ми, но Родината ми,
      вече не е оня рай!
      Поганци газят род, земя
      на Аспарух и Симеон, нима
      ще си изчезнем от света
      поциганени без слова,
      погазили език, култура,
      със бели денс кючек, халтура…?!
      Прости ми, Ботев, но не мога
      с простотията да се преборя,
      от глад или от що за Бога,
      българинът се предаде,боря
      се но защо ли, докога,
      неразбрана съм, сама?
      Дай ми сили и кураж,
      не секира, не мираж….
      Искам да ме подкрепиш,
      над мен, народа мой да бдиш.
      Прати ми, Ботев, блага вест,
      таквиз кат мен са малко с чест
      и задушаваме се, братко!
      По чело те целувам  сладко.
      Българка ще си остана,
      макар от своите презряна!
       
       


      sekirata Na Hristo Botev


      sekirata Kude si Botev
       
       
      sekirata Na velikia Botev  - Jiv si ti !
       
       
       
      sekirata Poklon pred podviga na Hristo Botev
       
       


      sekirata Tursia duha na Hristo Botev
       


      sekirata recetira "Borba" na Hristo Botev


      Духът на Ботев не умира,
      но лошото във теб прозира,
      човече злобен, завистлив,
      а искаш Господ милостив!
      Плюеш по Ботев наш герой,
      не си българин, не си свой,
      а платена си душица,
      крадеш със циганина жица,
      но жица туй не е, а е Бъгария,
      която Господ пази, слави я!


      стихове  клипове за Христо Ботев А.Х.Т.  sekirata cekupama
       
×
×
  • Добави ново...