КАКТО КАЗВАШЕ ПОЕТЪТ
· 343 прегледа
" Човекът е човек тогава, когато е на път".
Стихът на Пеньо Пенев вече отдавна стана кът.
Сега пътува черен вирус по всичките земи,
а нас остави ни във къщи вопиющо сами.
И красотата на туризма до интернет опря,
къде отиде магнетизма да шеташ по света?
Да чувстваш пулса на живота под своите нозе
и да си вземеш своя квота от всички брегове.
Природата ни се усмихва и мами ни навън,
а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън.
Край нас минава красотата със видими следи,
но си затваряме вратата пред всякакви беди.
И времето се преобръща пред нашите очи,
назад не може да се връща, напред - мълчи, мълчи..
Каквото Господ каже - става, отдавна зная аз,
той нови правила поставя невидимо пред нас.
27 март 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари