Животът ни до голо се съблече
и всичко недостойно се видя,
и маската на сития се свлече,
и падна всяка бледа суета...
Огледахме се. Брей, я виж, човеци,
какво по - хубаво сега от тях,
е, някои търкалят се - гевреци,
ала по пътя спъват се във грях.
И бедствието повече сплотява,
отколкото скандално да дели.
Едни души сам Бог ги приютява,
други оставя, както той реши.
Навярно има промисъл, която
е още рано да я разберем.
Едно разбрахме бързо, че е свято,
когато от сърце се раздадем.
18 април 2020г., София
преди Великден
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари