ЕДИН ЧОВЕК ГО НЯМА....
Един човек го няма и това е.
Един човек без време отлетя.
Докато ние спорим и мечтаем,
се притаила някъде смъртта.
Не мога всячески да го приема,
тази нелепа нежелана смърт,
животът не е приказна поема,
но всеки има време за отвъд.
Жестоко. Неочаквано жестоко.
Човекът има право на живот,
Вселената, достатъчно дълбока,
приготвила ни е за всеки брод.
Но аз се питам, ей така, от вчера,
убиецът как тук ще продължи,
как по закуска, обед и вечеря
ще вярва, че Бог нещо му дължи.
За него, питам се, какъв е края?
Защото няма непростено зло.
А постепенната разруха, зная,
го чака в скрито дяволско око.
20 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари