Премини към съдържанието
  • публикации
    647
  • коментари
    127
  • прегледи
    17778

ПРИСТАНИЩАТА МИ СЕ ГУБЯТ


Росица Копукова

93 прегледа

 

 

Пристанищата ми се губят, но пътувам
и в бурите ще оцелея, знам,
не се страхувам, не - не се страхувам,
държи ме неугасващия плам.

Стоя достойно, гледам хоризонта
и пясъчните хора ги страня,
Вселената е дом, ала във който
не всеки ще се слее с Вечността.

Достатъчно ми е, което имам.
И само да не спира моя стих.
Че без поезия си нямам име,
а чрез поезия се преоткрих.

И тя запази моите устои,
в порталите космични ме държи.
Загубих и приятели, и свои,
и търся ги сред нощните звезди!

21 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване