ПРИСТАНИЩАТА МИ СЕ ГУБЯТ
· 422 прегледа
Пристанищата ми се губят, но пътувам
и в бурите ще оцелея, знам,
не се страхувам, не - не се страхувам,
държи ме неугасващия плам.
Стоя достойно, гледам хоризонта
и пясъчните хора ги страня,
Вселената е дом, ала във който
не всеки ще се слее с Вечността.
Достатъчно ми е, което имам.
И само да не спира моя стих.
Че без поезия си нямам име,
а чрез поезия се преоткрих.
И тя запази моите устои,
в порталите космични ме държи.
Загубих и приятели, и свои,
и търся ги сред нощните звезди!
21 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари