ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ НА САМОТАТА
Зелените очи на самотата,
ме наблюдават, щом творя илюзии
за хора, осъзнати по Земята,
с неизмеримо благородни чувства.
Намигват ми, оставят ме свободна
да взимам най- красивите решения,
да се приемам утре за върховна,
достигнала до бъдещи прозрения.
Защото самотата на поета
е знак за някаква добра проекция.
Кога ли ще се сбъдне и не зная,
но пиша с порива на ветровете.
И имам нужда в нея да се скрия
и в своята вселенска интуиция,
небето във душата да попия,
да ми подскаже даром своя истина.
26 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари