Момини сълзи надничат в моята градина,
то е нежност несънувана, накъдето мина.
Откъде се появиха, даже аз не зная,
мама ги изпрати, мисля, поздрав от рая.
То множат се, то ухаят като малки дами,
равнис - във редици стройни, пълнят пролетта ми.
Аз не смея да ги пипна, толкова са мили,
белите главици клатят като самовили.
Както си растат на двора, така ги оставям,
никаква човешка роля сред тях не добавям.
Само ги помолих днеска да кажат на мама,
че от тука й изпращам целувка голяма.
И каквото и да прати в цветната градина,
знам, че ще цъфти богато, та чак до амина.
13 май 2020г., Симеоново- София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари