ДВА МЕТРА РАЗСТОЯНИЕ

И страх кръжи в свободното пространство,
и хората са други всеки ден,
два метра стават вече постоянни,
животът - перманентно е смутен.

Два метра - не е начин да битуваш,
за оцеляване е само знак.
Но и тогава нищичко не струваш,
ако късметът те напусне пак.

Напред - назад и люшкане в безкрая.
Ни ритъм има, нито суета.
Светът не е една уютна стая
и се стопява всяка топлота.

Навярно най- сърдечните ще могат
да свикнат в този нереален свят.
Изпъква неочакваното лого:
" Богат! Но най-човечният богат!"

18 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА