Един реди словата като сплав,
при други са на рядка плетеница,
от червея не става астронавт,
до червей пада само мъртва птица.
Не сме едни и същи в този свят-
един от друг призвани сме да учим
уроците с хуманна благодат,
а не в бездарие да се измъчим.
И, падайки, да отзвучи псувня,
която прокънтява надалеко,
че да потъпчеш своята вина,
понякога изобщо не е леко.
От всеки грач не става висина
и е добре да видим свойто място,
доброто също има си цена,
а не досущ да го използваш бясно!
Така че, всеки в свойто амплоа.
И всеки с онова, което може.
Да бъдем! Бог напред и светлина!
А ние - с туй, което е заложено!
23 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари