Премини към съдържанието
  • публикации
    653
  • коментари
    127
  • прегледи
    18022

ПИШИ, ПОЕТЕ!


 

 

Когато те опари чужда драма
и някак я приемеш като своя,
от болка, от раздяла, от измама,
пиши, поете, песен над пороя.

Разтърсвай и раздирай световете,
плачи дори, но искрено и силно,
привикай и на помощ ветровете
и дъждовете призови обилно.

А после - притихни в една молитва
на чуждия сърцето да е живо.
И твоят стих в небето да политва,
тогава няма да звучиш фалшиво.

И няма да си плюшено човече,
когато преживееш чужда драма.
Че толкова врати се хлопват вече,
а пък зад тях - човеците ги няма!

27 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване