Калинка се намести на ръката ми
и доста време там се застоя,
не иска да си тръгне неочаквано
и знам, че знак за щастие е тя.
Пълзя, пълзя, поспря и ме погледна,
пък литна към градината подир
и на душата ми така просветна,
та сякаш бях отпила еликсир
от погледа й нежен, многозначен...
Каквото каза, каза без слова.
И , сигурна, без никаква боязън
изчезна в синевата след това.
Присъствието стопли ми ръката,
навярно щастието е дошло,
но в делничния лъч на суетата
не съм разбрала майче де е то?!
22 юни 2020г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари