Запазени и подновени,
всеки със особен звук,
спомените притаени
още ми разказват тук.
Как пристигнали са в къщи,
от кого и за какво,
мълчаливо ме прегръщат,
както нявга е било.
Здрави, хубави и мили
още в моя дом стоят,
някои съм подарила
на други да красят домът.
Другите не ги подменям.
Те са ми и бъднина.
Две епохи, две столетия
и прекарана война.
Кой така ще ми напомня,
че времето, пришито в тях,
в труд е минало и воля,
без история за грях.
Мебелите на рода ми
се родеят с вечността,
галя ги и ги обичам,
уют, домашна топлота.
Падам си консервативна
по значимите неща.
Като тях съм аз стабилна
и в тях събирам обичта.
28 юни 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари