Аз знам, че животът не свършва дотук
и отвъд е красиво навярно,
до последния дъх, до последния звук
ще повтарям, дори и банално,
че прекрасна до святост е тази Земя
и най- вече България в нея
и не ще се наситя на красота
сто живота дори да живея.
И не ще наситя да пиша с любов
стихотворства за хубави хора,
дай ми , Боже, и радост, и благослов,
аз не бързам да ида " нагоре".
Дай ми здраве и шанс пак да видя света,
дето още не съм го видяла,
всеки някога тръгва, изпратен с цветя,
но аз още не съм се поспряла.
2 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари