Лъчезарната външност понякога лъже
и прикрива отдолу двулична душа,
нейде там, в дълбините на нашата същност
има друга материя на личността.
До когато намерим тази вярна посока
учим сложни уроци в житейския път.
Външността е фасада, зад нея дълбоко
притаените чувства и страсти стоят.
Не обичам лъжите в любезното лоно
като маски от земен фалшив карнавал,
щом затворя врата, си живея спокойно
в своя светла представа за чист идеал.
И когато успеем да прозрем на финала
що за образ фактически има пред нас,
много грозно се пука фасадата цяла
и душицата пошла се скрива завчас.
30 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари