НЕ МОГА ДА СЕ КРИЯ ВЪВ ЧЕРУПКА
· 291 прегледа
По улицата си вървя пеша,
не мога да се крия във черупка,
когато има паднала душа,
край нея обикалят, сякаш дупка.
И днес заварих малко цигане
лежеше, нито живо, ни умряло,
повиках помощ, помощта дойде,
признавам, че ми беше дожаляло.
А после вдигнах паднала жена,
която се подхлъзна във метрото,
преведох и старица под ръка....
и тъй край мен върти се колелото.
Добре че мутра ме не вози в "Ягуар".
Представяте ли си какво ще стане:
" Я тука спри, я там..." . И някой звяр,
направо с мене лудост ще го хване.
Но аз обичам дневното добро,
минавайки по пътя, да го върша,
пък нека да лети, от Бога то
не може да се скрие и откърши.
1 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари