Самота и нежност

Защо са тук тополите,

за да дочакат полъха,

на нежния ветрец.

Вървя под тях,

събирам нежност,

да я съхраня

и с нежност в сърцето,

да дочакам новия ден.

Ще събирам сетлината лунна,

в ушите ми ще звучи,

"Лунната соната",

Ще полетя на птиците с крилете,

самотата си ще споделя,

със звездите,с вятъра

ще споделя,

звезда ще падне,

желание ще си намисля,

на нея самотата си ще дам,

да се разпръсне.

Частица и в мен ще остане,

усмивката ми ще изчезне,

сърцето ми ще страда безутешно.

Какво да сътворя,

за да намеря пристан,

за моята самота.