ОЩЕ МИ Е ЛЯТНО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ
Още ми е лятно през септември
и ми се пътува под небето,
аз съм птица по душа, но ведра,
дето се разбира с битието.
Напред-назад, нагоре и надолу,
всичко вкарвам в някаква идея,
всеки ден набирам своя скорост
и експресно искам да живея.
Без да ме припират и напътстват,
знам си път и време и порядък,
в глупости небивали не хлътвам
и тежа на място като камък.
Та сега прегръщам го септември,
с цялата си обич го прегръщам
и в пространството ни триизмерно
го деля на друмища и в къщи.
Няма покрай мене да минава,
аз пък само работа да гоня,
има дни за радост и забава,
има дни от лятото измолени.
Та додето дойде късна есен
нищо хубаво да не изпусна,
винаги напред със стих и песен,
възрастта ми също не е късна!
Още ми се носят летни рокли,
а пък вечер шаря по небето,
гледам си звездите със бинокъл,
ей така, по-близо да ми светят!
2 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари