ЛИМИТ НА ПРОШКИТЕ
· 281 прегледа
Признавам си, че не прощавам
и непростимите неща,
и в хитростите си внимавай,
човече, и във низостта.
Не може с дни да лъжеш всички,
първенец на подлостта,
и смяташ, че не падаш ничком,
и все стоиш си на върха.
Шамарът идва ненадейно.
И границата е дотук.
Последното ми е последно,
без грубости и без юмрук.
Навън! И няма път обратно
да води в моята врата.
И всичко ясно и понятно
е под пределната черта.
А фурнаджийските лопати
търси ги някъде при друг.
Че после може да изпатиш,
не си ми ни проблем, ни звук,
ни образ, жалба и картина.
Различни пътища сме с теб.
Ни аз край тебе ще намина,
ни ти край мен в един момент.
При мене няма политика
и ха насам, и ха натам,
и прошката ми е лимитна-
човешкото ми е дотам.
5 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари