ЩРИХИ ОТ СИМЕОНОВО
· 355 прегледа
Във двора падат първите листа,
така е по режим,нали е есен,
а слънцето струи и красота
минава като благозвучна песен.
Невероятен е септември , затова,
подмамена от слънчевите краски,
аз търся най- вълшебните слова
да бликат като нанизи от щастие.
Загадъчният вятър шумоли,
говори нещо с моите дървета,
а те, нали са стари и добри,
люлеят клони, дават му съвети.
Какъв е този странен диалог,
във тази нежна утринна омая,
но още няма летен епилог,
не е дошъл на приказката края.
Навярно есента ще промени
полека-лека моите представи
за чудото на слънчевите дни,
но радостта задълго ще остави.
11 септември 2020г., Симеоново - София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари