Съдба
От smirena
· 1072 прегледа
Беше топъл пролетен ден.Цветята ухаеха,дърветата се разлистваха,а птиците погалени от лъчите на слънцето,прелитаха с радостни крясъци.
По широката улица се движеха много хора.Топлото време ги беше накарало да излязат навън.Те се разхождаха усмихнати,а децата весело подскачаха наоколо.Всички се радваха.
Една жена не посрещаше с усмивка пролетта.Тя лежеше на чистото болнично легло,чуваше шума, веселите гласове,които долитаха през прозореца,но те не можеха да стоплят нейната наранена душа.
Тя щеше да роди дете,което не можеше да отгледа сама.Черни къдрави коси се стелеха върху възглавницата.Бялото и като мрамор лице се отрояваше,чисто и невинно.Изписаните вежди се смръщваха често и издаваха чувствата и.Малките и нежни устни бяха стиснати,за да спрат вик на отчаяние.
-Как си Ели?-попита акушерката-Скоро ще започне раждането, не се безпокой-успокои я тя .
След няколко дни,без посрещачи и цветя,с бебето на ръце напусна болницата.Няколко дни тя остана в квартирата.Парите и свършваха.Не очакваше помощ от никого.Трябваше да вземе решение, но беше трудно.
На следващия ден,беше края на април,на вратата се почука.Отвори-беше хазяинът-Ако не си платиш,веднага напусни!-изкрещя и си отиде.
Ели затвори вратата.Прегърна детето си,изкъпа го и за последен път го накърми.Тя реши-това беше най-трудното решение в живота и.Вечерта,добре завито тя го остави пред една църква,скри се и зачака.Скоро по улицата мина възрастна жена,видя детето ,взе го и тръгна по улицата.Ели тръгна след жената,тя го занесе в болница.Продължи по улицата с болка в сърцето,от очите и се стичаха сълзи.
Минаха години.Наближаваше Коледа.Всички се суетяха-пазаруваха,радваха се.
Една жена-красива,с горда осанка се провираше между минувачите.Това беше Ели.Живота и се беше променил.Бе срещнала изключителен човек,ожениха се ,но нямаха деца.Това бе празнота,която Ели не можеше да превъзмогне.Беше разбрала къде е рожбата и,но не искаше да подлага на страдание,хората които бяха отгледали детето и.Достатъчно бе,че понякога можеше да го види.Бе щаслива,като виждаше красивото лице, къдравите коси.
Искаше и се само да я прегърне и да извика-Прости ми!
Препоръчани коментари