• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212330

Съдба

smirena

311 прегледа

Беше топъл пролетен ден.Цветята ухаеха,дърветата се разлистваха,а птиците погалени от лъчите на слънцето,прелитаха с радостни крясъци.

По широката улица се движеха много хора.Топлото време ги беше накарало да излязат навън.Те се разхождаха усмихнати,а децата весело подскачаха наоколо.Всички се радваха.

Една жена не посрещаше с усмивка пролетта.Тя лежеше на чистото болнично легло,чуваше шума, веселите гласове,които долитаха през прозореца,но те не можеха да стоплят нейната наранена душа.

Тя щеше да роди дете,което не можеше да отгледа сама.Черни къдрави коси се стелеха върху възглавницата.Бялото и като мрамор лице се отрояваше,чисто и невинно.Изписаните вежди се смръщваха често и издаваха чувствата и.Малките и нежни устни бяха стиснати,за да спрат вик на отчаяние.

-Как си Ели?-попита акушерката-Скоро ще започне раждането, не се безпокой-успокои я тя .

След няколко дни,без посрещачи и цветя,с бебето на ръце напусна болницата.Няколко дни тя остана в квартирата.Парите и свършваха.Не очакваше помощ от никого.Трябваше да вземе решение, но беше трудно.

На следващия ден,беше края на април,на вратата се почука.Отвори-беше хазяинът-Ако не си платиш,веднага напусни!-изкрещя и си отиде.

Ели затвори вратата.Прегърна детето си,изкъпа го и за последен път го накърми.Тя реши-това беше най-трудното решение в живота и.Вечерта,добре завито тя го остави пред една църква,скри се и зачака.Скоро по улицата мина възрастна жена,видя детето ,взе го и тръгна по улицата.Ели тръгна след жената,тя го занесе в болница.Продължи по улицата с болка в сърцето,от очите и се стичаха сълзи.

Минаха години.Наближаваше Коледа.Всички се суетяха-пазаруваха,радваха се.

Една жена-красива,с горда осанка се провираше между минувачите.Това беше Ели.Живота и се беше променил.Бе срещнала изключителен човек,ожениха се ,но нямаха деца.Това бе празнота,която Ели не можеше да превъзмогне.Беше разбрала къде е рожбата и,но не искаше да подлага на страдание,хората които бяха отгледали детето и.Достатъчно бе,че понякога можеше да го види.Бе щаслива,като виждаше красивото лице, къдравите коси.

Искаше и се само да я прегърне и да извика-Прости ми!




3 Коментара



Пишеш красиво.. има тъга, инкрустирана с копнеж.. но ако позволиш на Огъня на Любовта (Той - Тя) ще къпе всяка секунда сърцето ти с животворна Светлина и вдъхновение за живот в хармония и щастие.. двата магнита - безкористие и добротолюбие / човеколюбие ще извикат в тази октава всичко необходимо, за да носиш / отелотворяваш (в този свят, тук и сега) Силата на Любовта..

Слънце за кислород по Пътя.. Успех!! :)

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара
Пишеш красиво.. има тъга, инкрустирана с копнеж.. но ако позволиш на Огъня на Любовта (Той - Тя) ще къпе всяка секунда сърцето ти с животворна Светлина и вдъхновение за живот в хармония и щастие.. двата магнита - безкористие и добротолюбие / човеколюбие ще извикат в тази октава всичко необходимо, за да носиш / отелотворяваш (в този свят, тук и сега) Силата на Любовта..

Слънце за кислород по Пътя.. Успех!! :)

Нека не си слагаме розови очила. Мъката съществува, но е въпрос на личен избор. А пътят към любовта минава единствено през прошка. Прошката е златното ключе по пътя към чистото сърце.

Сподели този коментар


Линк към коментара
на 2.11.2007 г. в 23:13, -=The Betaversion=- написа:

 

Пишеш красиво.. има тъга, инкрустирана с копнеж.. но ако позволиш на Огъня на Любовта (Той - Тя) ще къпе всяка секунда сърцето ти с животворна Светлина и вдъхновение за живот в хармония и щастие.. двата магнита - безкористие и добротолюбие / човеколюбие ще извикат в тази октава всичко необходимо, за да носиш / отелотворяваш (в този свят, тук и сега) Силата на Любовта..

 

 

Слънце за кислород по Пътя.. Успех!! :)

Благодаря от сърце!

на 4.11.2007 г. в 7:23, mecholari написа:

 

Нека не си слагаме розови очила. Мъката съществува, но е въпрос на личен избор. А пътят към любовта минава единствено през прошка. Прошката е златното ключе по пътя към чистото сърце.

Болката е човешко състояние,разказа ми събитията съм ги пречупила през собственото си виждане за нещата,търсила съм благородство дори в болката на героинята си  а живота доказа, че има такива хора  ... 

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход